Плана на Европа за борба срещу рака и бъдещите действия относно нефармацевтичните мерки за предотвратяване и ограничаване разпространението на COVID-19, обсъдиха вчера, 16 март, здравните министри на ЕС по време на неформална видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“.
Тема на първата сесия беше Планът на Европа за борба срещу рака, чиято цел е да се намали тежестта от злокачествените заболявания върху пациентите, техните семейства и здравните системи на държавите членки. В изказването си проф. Костадин Ангелов заяви, че България приветства Плана и допълни: „Съвместните инициативи на европейско равнище са ценна подкрепа за усилията на държавите членки за намаляване тежестта на онкологичните заболявания. Планът обхваща важни приоритети, които при достатъчно европейско финансиране могат да помогнат за овладяването на една от най-тежките болести, засягаща милиони хора. Отчитаме ползата от укрепването на структури във всички стълбове, откроени в Плана: от инициативи в здравословна среда и начин на живот, през ранна диагностика и скрининг, до лечение и палиативни грижи.“ Проф. Ангелов посочи още, че България работи за актуализиране на своята Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести за периода 2021-2025 г. Той изтъкна, че за успешно постигане на целите в Плана за рака на ЕС, дейностите по него следва да отчитат капацитета на държавите членки и потребностите, дефинирани на национално ниво.
В рамките на втората сесия здравните министри обсъдиха бъдещите действия относно нефармацевтичните мерки, които имат за цел да предотвратят и ограничат разпространението на COVID-19 в ЕС. Такива са ефективното наблюдение на епидемичната обстановка, всеобхватното тестване, насърчаването на физическата дистанция и т.н. В изказването си министър Ангелов отбеляза: „При стратегическото планиране на нефармацевтичните мерки, и по отношение на постепенното вдигане на ограниченията, е важно да се отчетe перспективата на всички държави членки. Това гарантира приемането на ефективни и реално приложими решения.“
По думите му един от ключовите фактори при налагането на мерки следва да бъде обосноваването им с повече научни данни. Така правителствата ще бъдат улеснени в приемането на балансирани решения, но и в комуникацията на непопулярни мерки към хората. „Това ще позволи обективно отчитане на последиците за всички важни аспекти на обществения живот: здравеопазване и защита здравето на хората, национална сигурност, икономика, туризъм“, посочи още здравният министър.
Източник и снимки: Министерство на здравеопазването
