Вълнувах се, защото на този ден се случи нещо което промени мирогледа ми за България из основи. Вълнувах се и защото за първи път щях да видя тези „Крушунски водопади“. Природният феномен, който се намира на около 35 километра от град Ловеч.
Помня онова горещо лято. Жегата уморяваше и изтощаваше . Всичко започна с едно „Хей защо не идем до някое прохладно място в това горещо лято“. В деня на тръгването, сутринта бе толкова мрачна, по небето имаше гъсти облаци, сякаш и помен не бе останал от предишния горещ летен ден. Потеглихме от село Паволче. Китно селце сгушено под върх Околчица. Автобусът беше пълен и това ме радваше. Не исках да снимам много, за да не разваля вълшебството и момента на изненадата. Пътят поне до град Ловеч беше сравнително приятен и без много завой. Скали и планини ни обграждаха от всички страни. Слънцето вече си поправяше път през мрачните облаци и огряваше скалите. Всичко бе, като по филмите.
След град Ловеч не само пътят, но и обстановката се промени. Пътят започна да става каменист, и с много остри завой. Всичко това продължи до село Крушуна. Когато стигнахме в селото се изумих. Сякаш там времето бе спряло. Къщите, бабите и дядовците насядали по пейките, всичко това не може да го видим в града. Зелените чушки пипер, летните цветя във всякакви форми, цветове и размери. Върнаха ме в детството при баба и дядо. До водопадите оставаше по-малко от километър, а аз започвах да губя всякакво търпение.
Най-сетне стигнахме до водопадите. Очаквах веднага щом слезем от автобуса да ги видим, но... Винаги има едно но, първо трябваше да се сблъскаме с малки сергии на, които хората продаваха най-различни сувенири свързани с водопадите. Всеки ни канеше да купим по нещичко от неговата сергия. Примамваха ни със сладки приказки и ни омайваха все едно сме принцове и принцеси. Аз обаче упорито отказвах да си купя нещо и исках да се добера до красотата на водопадите.
След сладкодумните продавачи, пред нас се откри горска пътека с иглолистни и широколистни дървета. Разходката из пътечката продължи десетина минути. Докато се разхождахме незнайно как пътеката рязко свърши. Откри се широко пространство с малък ресторант на фона на гората. Навсякъде имаше табели сочещи в коя посока са водопадите.
Тръгнахме по друга пътека, следвайки табелите. И ето че най-сетне ги зърнах. Изумих се от красотата и неестествено синия цвят, който оцветяваше водата. Ако не ги бях видяла с очите си щях да помисля, че всички снимки са подправени. От екскурзоводката разбрах, че водопадите представляват дълга каскада от скала, получена чрез отлагане на калциев карбонат от минерални извори или течаща вода, богата на калций, отделните стъпала на която са самите водопади. Чувствах се на мястото си. Сякаш съм дълбоко свързана с природата. Сякаш всички сме, но сме се отдалечили с времето. През цялото време се чуваше клокочещата вода от водопадите. Миришеше и на гора, на чист въздух. Всичко бе като сън, сякаш някой ще ме ощипе и аз ще се събудя. И всичко ще бъде един мираж. За мое щастие всичко бе истина. Всичко се случваше тук и сега.
За съжаление обаче тази приказна разходка из водопадите трябваше да приключи, за да се отправим до следващата дестинация от маршрута, а именно Деветашката пещера. Още едно място на което да откриеш родината и себе си. Такива места обикновено ти показват, че си една малка прашинка във вселената. Показват ти че си тук само за малко.
Мина около половин час в очакване на следващата прелестна картина - Деветашката пещера. И тя, както и водопадите не се виждаше веднага. Автобусът паркира на паркинга, а пред нас се откри дълъг мост. Когато тръгнахме по него сякаш минавахме от една реалност в друга. Към края на моста се виждаше входа на пещерата. Толкова величествен и висок. Сякаш влизахме в дома на някакъв великан или митично същество, а не в нещо създадено от майката природа. Още на входа обитателите на пещерата ни приветстваха с радостното „Добре дошли“. Въпреки че имаше много хора това не пречеше на жабите да издават звуци и да се показват от време на време.
В пещерата имаше много камъни и скали, които ми приличаха на всякакви митични създания. От вещици до мечки и дракони. През пещерата минаваше малка рекичка която клокочеше приятно и създаваше романтика в цялата атмосфера. В пещерата имаше и изключително много прилепи. От време на време звуците на жабите и звуците на прилепите се сливаха в едно, което довеждаше до едни още по-прелестни звуци. Тези общи звуци ни показваха, че не сме сами.
Тази пещера не беше, като другите. Нямаше характерните сталактити, сталагмити и сталактони. Но пък за сметка на това имаше отвори на тавана, наподобяващи на очи които ни гледат. Хората разказват много истории свързани не само с отворите, но и с пещерата като цяло. От това, че магнитното поле на пещерата привлича извънземни, които са направили самите отвори до това че пещерата е била склад за хранителни стоки по време на социализма.
След тези красоти и приключения, дойде и времето да си тръгнем. Леко натъжена и с носталгия по Крушунските водопади и Деветашката пещера. Пътят на обратно към село Паволче бе някак по-различен. Бях уморена, но в същото време заредена с много позитивна енергия.
След този ден, сякаш животът ми се промени. Реших да остана в моята родина. И някой ден да заведа семейството си на водопадите, за да може и те да се влюбят така както аз. А винаги когато някой ме попита къде може да отиде, не само през летните но и през зимните месеци, отговорът ми винаги е един и същ.
И винаги ще бъде...
 Миналото - съвременна мода |
Материалът е изготвен от Зорница Цекова, ученичка в СУ „Васил Кънчов“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин