На 31 октомври 1424 г., в Краков, Полша се ражда полско-литовския крал Владислав III Ягелон, останал в историята с прозвището Варненчик. Той наследява своя баща едва на 10 годишен. Когато навършва 14 години, с помощта на унгарския благородник Янош Хуняди е коронован и за крал на Унгария.
На 19 години повежда полско-унгарската армия на първи кръстоносен поход срещу Османската империя. Походът се движи в посока София и благодарение на помощта на местните сърби, българи, албанци и власи, бележи успех. Кръстоносната армия е спряна при Ихтиман от добре изградени отбранителни позиции, като двете сили сключват 10 годишен мирен договор.
Оттеглянето на Владислав III и Янош Хуняди дава повод на османците да се разправят с местното население, което им е помогнало в похода, като София е опожарена.
Независимо от сключения мир, на следващата година Владислав III предприема нов поход. Този път армията му се насочва към град Варна и походът и преминава през Дунавската равнина. Водачите на кръстоносците очакват и се радват отново на подкрепата на местното население, но в допълнение се надяват на силна подкрепа и от влашкия воевода.
Походът се оказва успешен, като множество градове в Северна България са освободени. Армията на кръстоносците се насочва към Варна, като целта е да направи десант с галери при Константинопол и да деблокира столицата на Източната римска империя, като нанесе удар в сърцето на османските владения на Балканския полуостров.
Когато наближават града, те вече са очаквани от османската армия, водена лично от султан Мурад II. Решителното сражение се води на 10 ноември 1444 г. край града, като кръстоносната армия е напълно победена, а едва 20 годишния крал Владислав намира смъртта си в битката, когато с няколко рицари се опитва да помогне на обградения от османци Янош Хуняди. След битката, той получава прозвището Варненчик, по мястото където загива.
След тази битка, съдбата на българските земи е решена и през следващите няколко века те остават в рамките на Османската империя. Янош Хуняди продължава опитите си да се бие с османците, като умира от чума през 1456 г., след успешната защита на Белград от армията на османския султан Мехмед II Фатих.
На 31 октомври, през 1996 г., министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, подписват в Истанбул, Стратегическия план за Черно море. Датата е обявена за Международен ден на Черно море.
 На днешния ден: Отбелязваме Международния ден на Черно море |
