Национален дворец на културата - традиция, съвремие и бъдеще

3035 преглеждания

Анализ на Хари Диков, ученик в Американски колеж в София

НДК е сграда, която олицетворява развитието на България през миналия и настоящия век. Тя е разположена на стратегическа локация в центъра на столицата и това спомага за нейната голяма популярност и посещаемост не само сред софийските граждани и тези от цялата страна, а и сред чуждестранните посетители на родината ни и е включена в 100 – те национални обекта на България и е част от богатото културно-историческо наследство на града. Дворецът на културата е известен като най-големия конгресен център в Югоизточна Европа, а през 2005 година получава титлата за „Най-добър конгресен център в света“, присъдена от Международната организация на конгресните центрове (AIPC). Величествената сграда е използвана за разнородни цели и събития поради своята мултифункционалност.

Параметрите на сградата са внушителни: площ - 123 000 m², обем - 576 800 m³,  площ, върху която е построена - 18 300 m² и обиколка - 850 метра. Тя е масивна постройка от бетон и стъкло във формата на шестограм с нестандартна архитектура. В нея има около 10 000 тона метални конструкции, което е приблизително колкото броя такива в Айфеловата кула в Париж. Вътрешната постройка включва 10 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места. Останалите три зали се намират в отделна сграда в западната част на комплекса. Най-голямата зала е Зала 1, която е с капацитет от 3380 места. Изложбената площ надхвърля 15 000 m².

Изграждането на НДК е завършено не само заради нуждата на България от голям културен център, но и за да се почетат 1300 години от създаването на Първата българска държава през 1981 година. Столичното ръководство на БКП започва с проучването и проектирането през 1975 година. По онова време на мястото на сегашната сграда и зелените площи пред нея е имало около десет неугледни постройки, които са били построени набързо след бомбардировките от Втората световна война, товарна железопътна гара за въглища, стари казарми и огромно пространство неизползвани площи. Поради тази причина е решено на това място да се оформи модерна градоустройствена среда като част от центъра на града и осъвременяване на архитектурата. Първоначалната идея е да се изгради оперен театър, но след като не се излъчва победител от конкурса, обявен за избиране на архитекти за проекта, е взето единодушно решение да се изгради център с мултифункционално културно предназначение.

Първата копка на двореца е направена на 25 май 1978 година. Зала 1 и прилежащите ѝ части са завършени на 31 март 1981 година, а останалата част от сградата – до 20 октомври на същата година за да се чества 1300 годишнината на българската държава. Откриването на НДК се състои през същата година и е направено от тогавашния държавен глава Тодор Живков. До 1989 година сградата носи името на покойната бивша министърка на културата и негова дъщеря Людмила Живкова. Много жители на столицата са вложили доброволен труд и средства в изграждането на двореца на културата. За един ден работа са събрани 30 милиона лева, което е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център. Целият проект, който включва 15 зали и фоайетата, се равнява на 270 милиона лева тогавашни пари.

Емблемата на НДК представлява жар-птица, или феникс, която е оформена от извити-ивици лъчи, разположени в кръг. Знакът, поставен над централния вход, който е и символа на сградата, представлява стилизирано слънце, което е подобно на онези на таваните в старите български къщи. В централното фоайе се намира позлатената скулптура „Възраждане“, или още наричана „Майка България“, която е изработена от Димитър Бойков и символизира гостоприемна и възродена България. Още един представителен знак от интериора на двореца е птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. Във вътрешните пространства на културния център още над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове. През последните години сградата се осветява периодично с модерни светлинни ефекти по различни поводи, което прави фасадата много впечатляваща и съвременна. 

Непосредствено пред сградата на Националния дворец на културата са разположени емблематичните фонтани, които функционират от месец април до месец ноември и въздействието им се допълва от цветните градини около тях и красивата паркова среда.

НДК се радва на голяма посещаемост, която надхвърля един милион души годишно. Главната причина за това са над 300 събития в рамките на календарната година, някои от които включват: международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театрални постановки, изложби и изложения. Реклами на предстоящи мероприятия в културния център се срещат на множество улични плакати, в интернет сайтове, по телевизионни канали и по радиостанции. Един от най-значимите моменти в историята на Двореца на културата беше през 2018 година, когато се състоя българското председателство на Европейския съюз. То беше повод и за ремонтни дейности на сградата, които да спомогнат за нейното модернизиране и реновиране.

В последните години, в НДК са се провели много концерти на известни изпълнители и групи, танцови и шоу-спектакли, изложби, театрални постановки и филмови фестивали. Всички те са повод за увеличение в броя на посетителите, което прави значимостта на мястото още по-голяма. Разположението на Двореца на културата до пешеходния булевард „Витоша“, до булевард „България“ и до много на брой ключови локации в центъра на София допринасят сградата и паркът пред нея да са туристическа атракция за голям брой чуждестранни туристи.

Развитието на НДК през годините е позитивно и възходящо  и се очаква да продължи да е с положителна тенденция и в бъдеще. В момента, поради обявеното извънредно положение в страната и епидемията от коронавирус не се провеждат събития на територията на двореца, но ситуацията е временна и конгресният център ще възобнови дейността си след връщане към нормалния ритъм на живот.

В заключение, Националният дворец на културата е средище на множество важни културни събития още от своето създаване. Той се е утвърдил и като главна туристическа дестинация в столицата заради своите история, красота и величие. Благодарение на добрия мениджмънт се организират интересни и разнообразни мероприятия и програмата привлича все повече зрители и изложители. Всичко това му предначертава светло бъдеще, изпълнено с успехи и паметни моменти, запечатали се в българската история и култура.

Недооцененият Перник

Материалът е изготвен от Хари Диков, ученик в Американски колеж в София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: ndk.bg, bnr.bg, 168chasa.bg

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин