На трети март почитаме паметта на жертвите, загинали за духовно и политическо Освобождение на България. Преди 142 години е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г.
Професионална гимназия по хранене и земеделие „Дмитрий Иванович Менделеев“, град Лом, отбеляза тържествено Националния празник. Програмата ни включваше декламация на стихотворения, посветени на България от Георги Джагаров, Атанас Далчев, Елисавета Багряна и Иван Вазов. Славина Иванова, преподавател по история и цивилизация, представи презентация на тема „Трети март - Национален празник на република България“. По случай празника, наши ученици поднесоха венец и цветя на паметника на Дядо Цеко Войвода в центъра на града.
Там, община Лом организира и тържествено шествие по повод 142 годишнината от Освобождението на България. Мажоретен и фанфарен състав при ОУ „Никола Първанов“, ученици и фанфарна формация от ОУ „Константин Фотинов“, дефилираха по главната улица на града до паметника на славния воевода и революционер. Събитието се проведе от 1100 ч., като в празничната програма се включиха Трио „Будители“ и Бойка Дангова които изпълниха патриотични песни. Ломчани отдадоха заслужено почит пред саможертвата и подвига на загиналите за свободата на родината.
След програмата, Юлия Попова - старши учител по български език и литература и Славина Иванова - преподавател по история и цивилизация в ПГХЗ „Дмитрий Иванович Менделеев“, отговориха на моите въпроси, по повод празника, специално за EspressoNews.bg :
Какво за Вас е трети март?
Юлия Попова: Трети март за мен е свята дата. Това е не просто исторически паметен миг, това е ден, който ни изпълва с гордост от факта, че сме българи и заемаме достойно мястото си в световната история.
Какво Ви кара да изпитвате гордост, че сте българка?
Юлия Попова: Гордея се с факта, че съм българка, защото във вените ми тече буйната и непокорна кръв на моите деди. Чувствам се частица от един малък, но голям в нравствените си измерения народ , дал на целия славянски род четмо и писмо, възкръснал от пепелта на пожарите от април 1876г. и написал със своите кърви "свободен" две години по-късно. И днес славата българска се носи по цял свят - с аромата на българската роза, с красивата българска шевица, с тайнствения нестинарски танц , с чудодейната красота на българската природа.
Кои моменти от историческото ни минало Ви карат да се гордеете с историята ни?
Юлия Попова: Много са моментите от нашата история, които ни карат да се гордеем с нея, но аз ще посоча някои от тях -„Златният век“ на цар Симеон, Паисиевата „История славянобългарска“, славната Шипченска епопея. Историята е мост, който свързва минало, настояще и бъдеще. С гордост и увереност вървя по този мост, съграден от великите дела на нашите предци, завещали ни светите си идеали. На нас, потомците, се пада честта да съхраняваме традициите и светлите завети, за да пребъдем, за да ни има!
Какво за Вас значи датата трети март и защо е важно да я отбелязваме?
Славина Иванова: Трети март за мен е деня, в който всички българи трябва да почетем паметта на прародителите ни, на онези герои, борили се за нашата свобода. Каквото и да се каже и направи за героите на българското Освобождение ще е малко. В най-смутното време, когато българският народ е под тежки изпитания, се появяват тези личности, тези българи, тези мъже, които застават със своята осанка зад своя народ. Те го бранят от турците, даряват му надежда и поддържат неговата вяра, че един ден ще бъде свободен. За мен, героите на българското Освобождение са олицетворение на доброто. Те са не само исторически личности, а и светъл идеал на българската свобода.
Кои исторически моменти от българската история, Ви карат да се чувствате горда, че сте българка?
Славина Иванова: Първият исторически момент, който няма как да не се спомене е създаването на държавата ни. Следващият момент е делото на братята Кирил и Методий. Те карат българският народ да заеме достойно място в световната история със своя писменост и книжнина. Написването на История славянобългарска. Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. Друг любим мой момент е битката при Дойран с великия водач и генерал - лейтенант Владимир Вазов. Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви. Такива моменти от нашата история ме карат да се гордея с великото ни минало.
Трети март е ден на благодарност към тези, дали живота си за отечеството. Минали са 142 години от тогава и единствената опасност, която ни грози, е да забравим историята. Трябва да помним героите, дали живота си за нашата независимост, както и заветите на нашите предци и думите на Васил Левски: „Моята свобода е свободата на целия български народ“.
Материалът е изготвен от Принцеса Иванова, ученичка в ПГХЗ „Дмитрий Иванович Менделеев“, гр. Лом, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин