С „Милувката на мрака“ TikTok сензацията Скарлет Сейнт Клеър разпали любопитството на милиони почитатели на романтичното фентъзи и превърна древногръцкия мит за Хадес и Персефона в горещ модерен епос за забранена любов.
Сега страстната история на бога на Подземния свят и богинята на пролетта продължава в „Милувката на разрухата“ – книга втора от феноменалната поредица, в която пътят към Ада съвсем не е постлан с добри намерения.
Персефона изглежда е получила повече, отколкото някога е мечтала, признавайки любовта си към лошото момче на Олимп – Хадес. Подземният свят, мястото, което до преди месеци бе неин затвор, сега е в краката ѝ и тя може да бъде негова господарка, ако пожелае. Но веднъж докоснала се до мрака, бродещ в сърцето на нейния любим, Персефона ще трябва да понесе последиците от връзката им. А тя вече не е тайна както за папарашките вестници на смъртните, така и за недобронамерените очи на останалите богове.
Разбушувалият се медиен скандал е напът да коства позицията ѝ като журналист, за която Персефона толкова усилено се е борила, и да разкрие пред всички истинската ѝ самоличност като богиня на пролетта. Тъмни късчета от адското минало на Хадес поставят под въпрос чувствата на Персефона – а те сякаш са по-истински от всичко, което някога е изпитвала. И докато нишката на щастието им започва да изтънява, двамата ще трябва да защитят любовта си от всеки, който се опитва да им я отнеме.
Достойно продължение на превърналата се в истинска сензация поредица „Хадес и Персефона“, „Милувката на разрухата“ е още по-страстна, завладяваща и мрачна история, в която стари рани излизат наяве, а една любов е напът да изложи на риск съдбата на цяла Нова Атина. Скарлет Сейнт Клеър още веднъж доказва, че е истински майстор на жанра и създава опасен и вълнуващ магичен свят, в който всеки крие истинското си лице.
Из „Милувката на разрухата“ от Скарлет Сейнт Клеър
ГЛАВА I – ПОЛЪХ НА СЪМНЕНИЕ
Персефона крачеше по брега на Стикс. Назъбени вълнички се диплеха по тъмната повърхност на реката и тя потръпна, припомняйки си първото посещение в Подземния свят. Беше се опитала да пресече широкото речно корито, без да подозира, че в дълбините се спотайват мъртъвци. Водени от порива да унищожат живота, те я задърпаха надолу, впили кокалести пръсти в кожата ѝ.
Уплаши се, че ще се удави – и тогава се появи Хадес и я спаси.
Той изобщо не остана във възторг – но все пак я отнесе в двореца си и излекува раните ѝ. По-късно тя узна, че мъртъвците в реката са древни трупове, пристигнали в Подземния свят без монети, с които да платят на Харон за превоза. Осъдени да останат вечно в реката, те представляваха една от многото защити по границите на Хадес – възпираха живите да не нахлуят и мъртвите да не избягат. Независимо от безпокойството, което реката събуждаше у Персефона, околността беше красива. Стикс се виеше с километри, губейки се сред засенчения от самурени планини хоризонт. По бреговете растяха туфи бели нарциси, озаряващи тъмната повърхност като бели пламъци. Срещу планините на хоризонта се издигаше дворецът на Хадес, разсичайки небесата като острите върхове на обсидиановата му корона.
До нея вървеше Юри, млада душа с водопад от гъсти къдрици и маслинова кожа. Носеше розова одежда и кожени сандали – тоалетът изпъкваше на фона на сенчестите планини и черната вода. С Персефона се бяха сприятелили бързо и често се шляеха заедно из долината на Асфодел, но днес Персефона убеди Юри да се отклонят от обичайния си маршрут.
Сега тя изгледа спътничката си, хванала я под ръка, и попита:
– Откога си тук, Юри?
Ако се съди по традиционния пеплос, с който беше облечена душата, явно бе прекарала доста време в Подземния свят. Тънките вежди на Юри се свъсиха над сивите ѝ очи.
– Не знам. Отдавна.
– Помниш ли как изглеждаше Подземният свят, когато пристигна? Персефона имаше много въпроси за Подземния свят от древността. Онази негова версия все още не даваше мира на Хадес, караше го да се срамува, да се чувства недостоен за почитта и хвалебствията на поданиците си.
– Да. Не мисля, че някога ще го забравя. – Юри неловко се засмя. – Беше много по-различно от сега.
– Разкажи ми още – подкани я Персефона. Макар да изгаряше от любопитство относно миналото на Хадес и историята на Подземния свят, не можеше да отрече, че донякъде се боеше да разкрие истината.
Ами ако не ѝ допадне онова, което открие?
– В Подземния свят беше… пусто. Нямаше нищо. Всички бяхме безцветни и сбутани. Не съществуваха дни и нощи, само монотонно сиво – и ние сред него.
Значи наистина са били сенки – призраци на предишното си Аз.
При първото посещение на Персефона тук Хадес я отведе в градината си. Тогава му беше толкова ядосана. Беше я предизвикал да създаде живот в Подземния свят, след като изгуби при игра на покер. Тя дори не осъзнаваше какви последствия ще си навлече, когато го покани да играе, не предполагаше, че се е съгласил с намерението да я обвърже с договор. Последвалото предизвикателство я вбеси още повече, когато видя градината – красив, тучен оазис, преливащ от пъстри цветя и преливащи от живот върби. После той ѝ разкри, че всичко е илюзия. Под изградената от него магия се криеше свят на пламъци и пепел.
– Звучи ми като наказание – призна Персефона, ужасена при мисълта за безцелно съществуване.
Юри ѝ се усмихна едва-едва и сви рамене.
– Това бяхме заслужили, задето водехме обикновен живот.
Персефона се намръщи. Знаеше, че в древността само на героите е било предопределено да живеят сред наслади в Подземния свят.
– Какво се промени?
– Не съм сигурна. Носеха се слухове, разбира се. Според някои смъртната, която обичал лорд Хадес, починала и се озовала тук. Персефона сбърчи вежди. Чудеше се дали има истина в това, предвид промяната, настъпила у Хадес след нейната статия за неефективните му сделки със смъртните. Критиките ѝ го тласнаха да се заеме с проекта „Златен век“ – начинание, включващо строежа на първокласна рехабилитационна клиника, специализирана в безплатни грижи за смъртни – жертви на зависимости.
По гръбнака ѝ полази грозно чувство и се разпростря из тялото ѝ като зараза. Навярно не беше единствената любовница, вдъхновила Хадес.
Търсите „Нещо за четене“? Още интересни предложения вижте тук:
