Ние, младите хора, сме хора на бъдещето. Изпълняваме част от старите родови традиции, но винаги сме отворени към чуждото, новото.
Наскоро в България започна все по-често се празнува Хелоуин, чужд празник, който не всеки одобрява. Но този празник не е нужно да бъде одобрен или да навлезе в националните ни родови традиции. Той съществува чисто и просто за забавление.
Друг почитан празник е Коледуването - изцяло български празник, произлязъл от траките, празник на благопожеланията и вярата в доброто.
Лично аз съм участвал и в двата празника. Единият път, за да мога чрез забава да събере малко бонбони, като правя нещо добро - да гоня злите сили. Вторият път, за да може да почувставаммпо-силно българското, за да се почувствам по-близо до прадедите ми. Защо казвам това? Защото ние по различен начин чувстваме чуждите и нашите празници. Когато си коледар, облечен във вълнен костюм, ти се чувстваш така, сякаш на гърба си носиш българското, хората те приемат с отворени обятия. Ти виждаш тази радост в очите на хората и се чувстваш част от общността. И в двата случая, Хелоуин и Коледарство, тръгваш с еднакви намерения, но чувството да си част от общността и българското, те прави по-удовлетворен.
Спазвайки традициите, ние се чувстваме българи. Точно поради спазване на тези традиции днес можем да се наречем българи и можем да живеем в свободна България. Когато празнуваме чужд празник, ние не забравяме нашите корени. Където и да се намираме, запазваме тези корени у себе си. Това е националната идентичност - чувството, което усещаш, изпълнявайки един традиционно български празник. Да, в днешно време младият българин често забравя или не разбира тези традиции и за какво ги извършва. За някои хора те са сакрални и нещо, без което България не може. За други те се извършват просто защото трябва. В днешно време това започва да се променя. Все повече млади хора участват в тези традиции. Пример за това са все повечето школи за народни танци, не само в нашата община, но и навсякъде по страната.
Традициите не са това, което са били. Днес ние не влагаме същата тази емоция, с която някога нашите предци са изпълнявали празниците. Да, основната идея за отбелязване на традициите се запазва, и макар любовта и емоциите „свързани с нея“ да са смекчени, можем ли да кажем, че националната идентичност остава същата през дълголетието на страната ни?
Материалът е изготвен от Емилиян Лозанов, ученик в 9 клас на ПГ „Велизар Пеев“, град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.