Ние винаги сме носили родното със себе си. Още при самото ни създаване в молекулите на нашето ДНК, наследяване информация за отделни хора. Това е родовата памет, която трябва да си припомним. Родовата памет представлява всичко, което сме наследили от предците си, като мъдрост и знания. Знаейки за рода си, ние преди всичко опознаваме себе си.За това е важно да си припомним тези неща в следствие на което ще разберем и кои сме. Важно е да се пробуди родовата памет за да могат да се възстановят връзките на човека с рода. На въпроси като ''Кой си?" и '' Откъде идваш?", също е важно да можеш да отговориш. Важно е да знаем от къде сме тръгнали за това нека не омаловажаваме нашите предци.
Днес, като че ли обществения начин на живот се налага и това до голяма степен пречи за естественото пробуждане на родовата памет. Деформирания начин на говорене и замяната на естественото, нарушаването на природните закони, унищожаването на правилното образование, всичките тези фактори влияят неблагоприятно на човека. Ние като нация трябва да запазим езика и родовите си корени.
Враца е град с богата история и богата култура. Диалекта е една от проявата ни за идентичност, като той е и богатството на езика ни. Проявата ни за патриотизъм се изразява именно чествайки Ботевите дни, в походите ходейки по неговите стъпки, като в това организирано събитие от общината отново се проявява нашата идентичност.
Градът ни е избрал за свой национален празник именно деня в който народът се прекланя пред националния ни герой Христо Ботев и загиналата за свободата неговата чета. Това е денят в който качвайки се на връх Околчица си припомняш историите за неговите велики дела, и това е един от начините чрез, които показваме, че не сме слепи за направеното от предците ни.
Всички ние трябва насочим вниманието си към пробуждането на родовата памет и ако изпълним сърцата си с любов към рода и родината ще разберем и защо е важно да спазваме традициите.
Същността на традициите носи дълбоко скрит характер. Този характер наподобява свещен и целта на традицията е именно да се създаде свят подобен на Божествения и да се въведе ред. Днес дори без да знаем и без да разбираме, празнуваме и практикуваме различни празници и ритуали. Това е една от причините поради, които принизяваме традицията до ядене и пиене. За това не можем да разберем, колко голямо е богатството на тяхното наследяване.
Ние като хора на съвремието сме доста любопитни и отговаряйки ни на един въпрос у нас се зараждат още и още. В това няма нищо лошо, защото търсим всякакви начини за подобряването на живота ни на тази земя. Но с напредването на науките са се променили както времената, така и нравите, и се е стигнало до обезсмислянето на това, което се е правило от предните поколения. Правенето на "просто, защото така повелява обичаят" се обезсмисля. Да вярваш в самия ритуал се нарича суеверие. Далеч съм от тази мисъл, че предците ни са вярвали в това. Те макар, че живеели скромно и без удобствата, които са ни предоставени днес водели щастлив живот и поради осъзнатата си вяра в Бог, живеели и в хармония с духовния свят. А проблема на днешните хора е че освен, че не живеят в хармония с природата, те живея и в неразбирателство със собствената си духовна култура.
Предците ни са били хора които освен, че приемат поверието, те го пазят и го предават. Поверената вяра и знанието на нещата, които не са видими, но въпреки това са причината за всичко съществуващо. Навярно тази вяра сбъдва всичко добро в живота ни. Ако не развием нашето духовно наследство няма как да бъдем щастливи. Просто трябва да съумеем да влезем в духа, в целта и в идеята на обичая.
Всяко население по нашите земи пази своя идентична култура в спазването и употребата на обредите. В днешно време са малко запазените традиции, но в града ни се правят и се организират различни видове дейности с цел да се възстановят. Старите традиции биват запазени като те са и причината за зараждането на нови. Обичаите биват практикувани и в старанието си те да не бъдат отново забравени биват изменени, но не и техният смисъл.
От община Враца се провежда Националния фолклорен събор "Леденика", като тази година за трети път ще се проведе. Под открито небе във Врачанският балкан се провеждат истински северняшки сватби. Целта на събора е да се съхранят, популяризират и предадат родните обичаи и традиции.
От рано сутринта в местността, "Леденика" на поляната се застелят месали. Всички участници в Северняшката сватба, както повелява традицията са облечени в народни носии, като това е и единственото условие за желаещите да се присъединят. Преди гостите да се настанят на месалите им бива предоставена възможността да видят пресъздадените от младоженците, техните кумове и близки роднини различни обичаи, които съпътстват ритуала. За малките посетители на събора има много изненади и забавления, като чрез „Игри от миналото" децата ще могат да се запознаят с детството на своите бабите и дядовци. Именно това е нашия начин да запазим българщината и по този начин да съхраним духът и традициите на страната ни.
И ако традицията ни характеризира като нация то нищо не е загубено. Просто трябва да осъзнаем, че ние сме хората които трябва да възстановим изгубилите се във времето традиции. Ние сме хората, които трябва да ги предадем на своите деца, но не да ги учим да ги практикуват като ритуал, а да обясним техният смисъл. От малки децата трябва да бъдат научени на патриотизъм и обич към родината. Днешното време на пълна безнравственост и презадоволеност е причината да има хора самозаблудили се, че са недостойни. Но такива хора винаги е имало и винаги ще има. Вярвам, че както в старите времена е имало будни хора и сега има такива и за в бъдеще ще има.
Сигурна съм, че всеки един от нас се е трогвал и е бил докоснат от родното. Зная, че при вида на човек носещ народната носия и при звука на гайдата, сърцето му бива изпълнено с любов и радост. Любов към родното и радост от факта, че е българин. Причината за това е именно защото е заложено вътре в нас, но трябва да го развием. Вярвам и зная, че чрез спомена за славното ни минало народното самосъзнание на Българския народ ще бъде възкресено. Важна е връзката ни с нашите предци, а тя може да бъде само духовна.
Факт е, че ние сме бъдещето, но ако успеем да уловим духа на своето време завинаги ще останем в него.
Материалът е изготвен от Цветомила Методиева, ученичка в 10 клас на СУ "Козма Тричков", град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.