За пореден път поехме към чудната Рила планина с надеждата да се връщаме при нея при всяка възможност. Още от сега с останалите хора от групата бленуваме планината да ни приветства благо и сърдечно с отворени обятия, представляващи обширни гори, склонове и поля.
Слизайки от колата малко след хижа Бодрост, забравяме за индустриалното бреме, с което всички сме свързани по един или друг начин. Причината за тази забрава е зовът на величествената Рила, приковаваща погледа със своите причудливи гледки, смайващи природни пейзажи и пречистваща духа и съзнанието със свежия си въздух. Младите минаваме под и над оградата, а по-възрастните представители от групата ни внимателно я заобикалят. Със смели крачки и устремени погледи продължаваме своя път към крайната си дестинация - хижа Македония.
По пътя си срещаме множество препятствия, които преодоляваме с волна крачка и олекотено от мечтата за върха сърце. Болката в краката става приятна, а всяка следваща е изпълнена с повече енергия и желание да надмогнем себе си. Минаваме през слънчеви терени, след това по сенчести пътеки, бавно и сигурно се катерим към целта си. Срещаме и други планинари и по лицето им можем да познаем кой се връща и кой отива към хижата - погледите, усмивките и удовлетвореността в тях говорят повече от всяка дума и посока.
Нашата посока е към себенадмогването чрез покоряването на върховете. Но дали всъщност те не ни покоряват с величието си? Променяме се по време на самия път, който извървяваме. По-отворени, сплотени и топли сме един към друг. Няма място за напрежение, всеки забравя за различията си и се съсредоточава върху добродетелите на човешката природа. Много от природните картини се вплитат в човешкия характер и в този летен ден припознаваме много от тях. Жаждата за живот е вродена във всеки един от нас и се проявява най-силно по време на похода. Съзирайки даденостите и богатствата на живата и неживата природа, изпитваме все по-силна жажда и желание за нови гледки, преживявания и предизвикателства. Всеки стрък трева, дърво, цвете и връх имат значение за сформирането на планината, такава каквото е много преди нас. Ценим и уважаваме всяка твар по земите й и се стремим да я запазим, защото има същото право на живот, колкото всички нас.
Къщурката се появява в далечнита, създавайки илюзията, че е закачена на небето. Представата ни се променя, когато правим последните си стъпки към нея. Разминаваме се с няколко диви коне, които не се впечатляват особено от нас и нашето ровене в храстите за още боровинки. Ръцете и устите ни са пълни с благотворния плод, правейки ни да изглеждаме нелепо с полилавелите си усти и езици.
Приказната хижа Македония се е настанила в подножието на два върха – Голям и Малък Мечи връх. От години тя привлича родни и чужди планинари със спиращите дъха гледки, които обагрят и обогатяват погледа, с ръчно набрания горски чай, топлото отношение на хижарите и тръпката да преодолеят предизвикателството, наложено от върховете. Лято е, нищо не може да ни спре да опитаме да ги изкачим, щом стигнахме до тук. Нямаме оправдания да не опитаме още един пейзаж, ставайки част от него макар и за малко. Планината е толкова величествена със своята устойчивост и красива природа, че само можем да се радваме, че ни е приела като нейни гости.
Правим кратка почивка, опитвайки от прясно сготвения боб и домашните ни сандвичи. Само така ще се подсилим за поредното изкачване. Поемаме към Малък Мечи връх в колона, състояща се от предимно млади и нетърпеливи хора. Наклонът става все по-стръмен, но издигащата се в очите ни гледка компенсира за това. Продължаваме нагоре, но бавно, защото почти на всяка крачка се спираме да берем боровинки. Най-после стигаме върха и оставаме както без дъх, така и без думи. Необятна шир, поле, гледки, които ни карат да забравим за всяка малка минала или бъдеща грижа, гледайки от високо. Това ни помага да осъзнаем колко малки сме всъщност, но въпреки това значими за този свят. Стремглаво поемаме по пътя надолу, който ни се струва двойно по-бърз и кратък, защото не останаха боровинки за бране.
Пристигаме в хижата запъхтяни заради финалния ни състезателен пробег. Някои дори се носеха на ръце през последните крачки. Взехме си заслужена почивка цяла вечер в уютната столова, отдавайки нощта на разговори и размисли за изминалия ден. На сутринта с лека тъга се сещаме, че трябва да се завърнем към стария си начин на живот. Крепи ни надеждата, че скоро отново ще се завърнем в необятната и неповторима Рила планина. Изпълнени сме с нови сили и вяра, че следващият път ще я оценим още повече и че ще открием нови красоти.
 Литературно четене с писателя Владимир Каперски |
Материалът е изготвен от Мария Стоева, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин