По определение болнеотуризмът представлява специализиран туризъм с лечебно-възтановителна цел, използвайки различни съвременни методи и програми извън болничните заведения.
Въпреки че държавата ни не е толкова голяма по територия, е богата на природни ресурси като минерални води, лечебна кал и др. Карстовия релеф на България е именно източник за множеството водопади, пещери и извори на територията й. Това прави възможностите за балнео туризъм неограничени. В България има 47 балнеологични курорта с над 225 находища с минерална вода с голям общ дебит, около 31,000 л/сек. От тях 148 извора се намират в Южна България и 77 в Северна. Над 75% от тях са топли или горещи, а по физико-химичен състав са застъпени почти всички срещани видове минерални води в света.
Балнеоложките курорти в България имат и една от най-дългата история. Балнеолечението у нас възниква в дълбока древност, още преди създаването на българската държава. Традицията на използване на тези природни богатства датира още от времето на древните Тракийски племена. Те издигат в култ изворните води. Курортното дело се заражда на базата на тракийската медицина, утвърдена като природолечебна. В последствие образувалата се римска империя на част от територията ни доразвива природните лечебни извори. Множество минерални бани, терми, извори и чешми са изградени. Те били средища на бурен обществен живот. През средновековието минералните води се използват предимно за хигиенни нужди. През 20-ти век засиления интерес към балнеологията привлича още в началото й чуждестранни туристи.
Балнеотуризмът е традиционен елемент от облика на България, като туристическа дестинация. Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термо-минерални води с различен физикохимичен състав и калолечебни суровини. Географското положение на страната създава отлични биоклиматични условия и неповторими или рядко срещащи се природни съчетания за комплексно въздействие върху човешкия организъм.
Според Българска Асоциация Биопродукти с този потенциал България може да се превърне в една от най-търсените дестинации за хора, търсещи здраве и възстановяване на силите след преумора или стрес. За да се осъществи тази идея е необходимо туристическият продукт да се изведе на качествено ново ниво. За да отговори на повишените изисквания на търсенето на международните туристически пазари и условията на голяма конкуренция, развитието на този вид туризъм обаче, изисква съществени инвестиции за изграждането на модерна инфраструктура, инициативи и предлагане на широк диапазон лечебни възстановителни туристически програми.
Анкетно проучване от 2013 година доказва, че 30-32% от анкетираните практикуват тази форма на алтернативен туризъм веднъж годишно или 2-5 пъти. Забелязва се, че не малък е и процентът на тези, които не практикуват изобщо СПА туризъм (23%). Анкетираните са на възраст между 16 - 55+ години. Преобладават тези в границата 16-29г. (40%) и 30-45г. (38%). По-голяма част от тях се възползват целогодишно от тази форма на алтернативен туризъм - 33%, а на второ място по предпочитания се нареждат традиционните туризъм сезони - лято и зима, поради възможността за съчетаване на лятната и зимна почивка със СПА. За съжаление тенденцията към сезонност вреди на икономиката в туристическия бранш като през останалата част от годината се наблюдава спад.
По-голяма част от анкетираните оценяват предлаганите услуги в сферата на СПА туризма като средно или много добри - 42% с оценка 3 и 43% с оценка 4. 10% от хората дават отлична оценка като скаалата за оценяване е от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка).
Във връзка с последните тенденции възникват т. нар. „СПА-курорти“, „СПА-хотели“. Терминът СПА идва от името на древното белгийско градче Спа, където римляните са основали в древността първия балнеологичен курорт. Освен това на латински SPA, означава „здраве чрез вода“. В английско-българския речник пък може да се види, че думата означава място, където има минерален извор.
Югозападна България е един от регионите с най-разнообразни СПА-центрове. Сред най-известните са Сандански, Баня, Огняново, Добринище, Банско, Разлог. В сравнение с някои други форми на туризма, този е един от най-постоянните. Основни посетители са възрастните хора, хора с травми, такива, които са мотивирани да са в добра физическа форма и разбира се голям брой туристи, които искат просто да релаксират в свободното си време. От проведената анкета се вижда, че българинът не държи само на една дестинация (7%), а обича да разнообразява (93%).
Повод за гордост е Сандански. Заедно с Велинград са обявени за най-добрите курорти за балнеотуризъм на Балканите. В курорта ни Сапарева баня се намира единствения по рода си в Европа топъл гейзер с минерална вода.
Постоянно се увеличава броят на идейни и реални СПА и уелнес проекти, затова нямат точна бройка. Разраства се влиянието им на туристическия пазар, което неминуемо се отразява и на пазара на ваканционни имоти. Едрите предприемачи се насочват все повече към този сегмент, който поради големия брой на термални извори в страната, има огромен потенциал. Едва 5 % от тях са каптирани, следователно пред СПА туризма и СПА инвестирането има сериозно, реално и доходно бъдеще. И 92% от анкетираните смятат, че има добри условия за развитие на СПА туризма в България. Въпреки това, част от хората (40%) смятат, че СПА курортите на България не са достатъчно.
Изводът е един: Малката ни и китна страна може да предложи много, за постигане на здрав дух и здраво тяло на всеки решил да се възползва от здравния туризъм тук. В този случай, създаването на успешен бизнес и грижата за здравето вървят ръка за ръка.
 Осъзнаване |
Материалът е изготвен от Христина Цонкова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Снимки: rio.bg, pochivka.bg, visit-dobrinishte.bg, visit.bg, vsichkioferti.bg, luckybansko.bg
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин