Безспорен факт е, че пандемията Covid-19 промени всекидневието на всички хора по света. Затворени в домовете си, без обичайните си занимания, далеч от близките и приятелите си, ние се лутаме между страха за оцеляването си и неочакваните прояви на човечността.
Всеки от нас гледа с различно око настоящата ситуация. За едни тя е това, което показва истински важните неща в живота - щастието, здравето, семейството, приятелите. За други пандемията е просто нещо незначително в сравнение с изпитанията, които им предоставя съдбата. Ние оставаме в домовете си, за да се опазим от вируса, а какво става с хората, които приемат улицата за свой дом, с тези, които са бездомни, изпокъсани и гладни? Как те да си осигурят безопасност? Или хората, които, се борят за живота си, защото имат тежко онкологично или друго заболяване? Такива хора са много смели и наистина им се възхищавам. Вирусът най-вероятно ще отшуми, но дали ракът ще спре да съществува?
Някои злоупотребяват и си измислят всякакви конспиративни теории, объркващи сетивата ни за истина. Каквото и да кажа, заставам твърдо на мнението, че всеки и свободен да вярва в каквото си поиска, и не убеждавам никого. Пандемията е ужасна и рисковете за хората са много, но тя е само част от живота ни, в който има и още много страшни болести и изпитания, но също така и безброй прекрасни моменти, обич и красота.
Аз не знам дали Covid-19 e умишлено създаден вирус, „биохимично оръжие на САЩ за сриване на световната икономика“. Или пък „са го пуснали“ китайците от някоя лаборатория. Не вярвам, че прилепите са предизвикали епидемията или панголините, за които повечето от нас не бяха чували изобщо. Не успявам да се ориентирам в информацията, която ни връхлита - брой заразени, проценти, лекарства, дезинфектанти, респиратори, ваксини. Разбирам, че за държавите е важно да предотвратят, колкото може, смъртните случаи. Да се погрижат за обществото, за оцеляването. А за хората е важно близките им и самите те да не попаднат в страшните статистики - на заразените, на заболелите, на тези, които са загубили битката с болестта.
Вярвам, че след тези трудни времена светът ще оцелее, че ще продължим да живеем. Покрай статистиките за смъртността и икономическия срив се появиха новини за учени, които неуморно работят върху нови лекарства, за доброволци, върху които се тестват ваксини. Хиляди лекари, медицински сестри и санитари остават при болните, за да се грижат за тях, излагайки на опасност себе си и семействата си. И имат съвсем простичко обяснение затова - „такава е работата ми“. Съвсем скоро един лекар - д-р Борислав Милчев, офталмолог от 26 години, отиде да лекува болни от Covid-19, защото няма достатъчно медицински персонал във Видин. И обясни, че е лекар и е направил своя избор, защото мисията му е да спасява: „Всеки човек трябва да вземе решение и да направи всичко това, на което е способен, за да доведе нещата до успех!“. Наистина е героизъм да приемаш като мисия своята професия, особено когато това крие рискове за теб, за близките и приятелите ти. Затова, мисля, че е важно за всички нас да замълчим и да ръкопляскаме - с благодарност и признание за всички лекари, медицински сестри, санитари! Респект.
В този труден момент има и още толкова много хора, които проявяват обич и доброта, които помагат на нуждаещи се - кой с каквото може: пари, храна, лекарства, пазаруване и др. Доброволци - хей така, без заплата, без възнаграждение. Повечето са хора като всички нас. За някои от тях не знаем нищо, дори имената им, а други са доказали себе си пред целия свят. Но добрите намерения не получават само признание - има и такива, които нарекоха това успешен PR. На тях обръщам внимание, че едва ли Елтън Джон или Кристиано Роналдо се нуждаят от това. Не се нуждае от PR и Тервел Пулев, който стана санитар в една болница. И още нещо - хайде, направете си и вие един е успешен PR, а?
Великден бе малко тъжен и много различен, но у дома пак ухаеше на ванилия и лимон, пак боядисвахме яйца. Но мама и брат ми не успяха да дойдат, останаха в София, където живеят, но нали знам, че сме всички сме здрави. Такъв бе празникът за всички нас. Може да имаме различен поглед за нещата, които ни заобикалят, но заедно ще се справим с тази трудност…
Моля, останете си вкъщи!
 Как Враца може да привлече повече туристи? |
Материалът е изготвен от Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин