„... откъм запад отвъд Стримон - цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике“ (Liv. XLV 29, 6 (=ИТМ: 1949: 169))
Това пише в свое съчинение през 167 г. пр. Хр. известният римски историк Тит Ливий относно местоположението на първата част на Македония (тогава тя бива разделяна на четири). Това е и едно от най-ранните свидетелства за съществуването на античния град Хераклея Синтика, възникнал през IV век пр. Хр.
Днес градът е една от най-често посещаваните исторически забележителности в община Петрич и югозападна България като цяло. Известен също и като „древен град на македонските царе“, той играе важна роля за развитието на туризма в този край и се радва на популяризация в последните години. Невинаги обаче статутът на това място е бил толкова сигурен. За да можем да разберем по-точно значението на обекта и неговото развитие във времето, най-напред трябва да се вземе предвид неговата история.
Дълго време локализирането на Хераклея Синтика се оказва трудна задача и поражда множество и различни хипотези у историци и археолози. Най-често данните, използвани за определяне на местоположението на града, са литературни свидетелства и пътни карти от Античността, в които става ясно, че Хераклея Синтика е бил център на областта Синтика, намираща се на територията, която тракийското племе синти населявало. Доскорошното отсъствие на епиграфски паметници, които да подкрепят многото предположения, обаче били спънка за доказване на достоверността на евентуалните локации на Хераклея Синтика.
Същевременно част от землището на местността Рупите, Петричко, върху южния склон и подножието на Джонков връх, става терен на редица археологически проучвания, започнали още през далечната 1958 г. от Ат. Милчев (по-късно и от българо-полската експедиция „Струма“, от Ю. Божинова и Д. Топтанов). Открит е древен град, чието име обаче не е сигурно.
Така през март 2002 г., липсващото парче от пъзела бива намерено случайно от иманяри в м. Червените скали. То представлява мраморна стела с надпис на латински. Доц. Георги Митрев от Пловдивския университет превежда надписа и го анализира в свой труд в сп. „Археология“. Става ясно, че именно Хераклея Синтика се намира край Рупите, общ. Петрич.
Оттогава насам тази забележителност получава изключително внимание. През 2007 г. започват разкопки, водени от доцент Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). От 2012 г. до 2014 г. Лятната програма по археология на American Research Centre in Sofia Foundation се включва в проучванията на античния град, като дава шанс на студенти от американски колежи и университети да станат част от изследванията. Това допълнително популяризира Хераклея Синтика, тъй като през 2013 г. в програмата участва и Кол Спраус (известен актьор).
През 2007 г. проектът, по който се водят проучванията и разкопките в древния град, е свързан с устойчивия туризъм и е финансиран от програма ФАР- Трансгранично сътрудничество. Разработван е съвместно от община Петрич и гръцката община Серес. Въпреки това, чак от 2015 г. насам всички изследвания са много по-интензивни, заради взаимната работа с новото общинско ръководство. Още по-значителни резултати от страна на проучванията пък има след 2016 г., защото финансирането е доста по-голямо.
През 2018 г. Министерски съвет два пъти отпуска пари за финансирането на археологическия сезон в Хераклея Синтика, на обща стойност от 150 000 лв. Миналата година пък финансирането от МС възлиза на 100 000 лв., а от общината са осигурени 50 000лв.
По този начин разкопките са и много по-плодотворни. Само за последните няколко години са открити едни от най-значимите артефакти в древния полис, които са единствени по рода си в България- мраморно корито на чешма с три лъвски глави през 2016 г., надгробна плоча с надпис през 2017г. и мъжка статуя в тога, открита през 2018 г. Градът с големина 10 кв. км все още е в процес на разкриване, като засега са намерени гражданската базилика, част от площада, ограден с магазинчета, и най-старата християнска църква в района. Очаква се да бъде открит и амфитеатър.
Според ръководителя на археологическите разкопки, доц. Людмил Вагалински и директора на Историческия музей в Петрич, Сотир Иванов, Хераклея Синтика е обект, несравним с останалите забележителности на България. Заради запазената древна култура в него, която съчетава етнически белези освен на елини и траки, така и на македони, римляни, келти, античният град е значим и за Балканите като цяло.
От гледна точка на туризма, Хераклея Синтика има потенциала да стане истински hotspot за туристи от родината, а и от цял свят. Непосредствената му близост с местността Рупите, отличена с първа награда в категория „Туристическа дестинация“ на Годишните награди в туризма през 2019 г. , съчетано с близостта му до главни пътища, свързващи три държави, е предпоставка за добиването на значителна популярност.
През 2018 г. древният град влиза в списъка на 100-те национални туристически обекта и помага на община Петрич да достигне нови рекорди в развитието на своя туризъм. Тогава тази забележителност посреща общо около 60 хиляди посетители от 50 различни държави, като тенденцията този брой да се увеличава все още съществува.
За да се допитам до мнението на туристите относно ролята на Хераклея Синтика за развитието на община Петрич, проведох анкета. Анкетираните бяха над 50 души, посетили забележителността в последните години. Те трябваше да отговорят на 7 лесни въпроса: Кога за пръв път са посетили Града на македонските царе; лесно ли са го открили; какво мислят за обслужването, за ефективността на информационните табели, за пътната обстановка наоколо; има ли тя нужда от подобрение и по какъв начин може да стане то; биха ли посетили древния град отново.
На затворените въпроси (за обслужването, информационните табели и състоянието на пътя), хората отговаряха посредством 5-степенна скала за оценяване: много лошо, лошо, задоволително, добро, много добро.
От проведената анкета става ясно, че почти половината анкетирани (47%) са посетили Хераклея Синтика за пръв път през 2019 г. Следващите най-чести отговори са 2017 г. (21%) и 2018 г. (17%). Това отново доказва засилващия се интерес към този нов и уникален обект през последните години.
От обслужването хората остават доволни, като то най-често бива оценявано с „много добро“ (37%). Ефикасността на информационните табели е най-често оценявана със „задоволително“ (35,2%)- някои хора се нуждаят от допълнително разясняване. Разбира се, опция за беседа на български език има срещу заплащане от 10 лв.
Най-различни отговори получаваме на въпроса за пътната инфраструктура. Тук се появява и първият по-значителен проблем. 40,7% от анкетираните дават оценка „лошо“ за състоянието на пътя около забележителността. В действителност пътищата свързващи Хераклея Синтика както с м. Рупите, така и с главен път Е-79, все още са в лошо състояние. При запитване по какъв начин може да се подобри това повече от половината анкетирани (75,9%) казват, че пътната настилка има нужда от ремонт.
За щастие, решение на този проблем има и в момента се работи за благоустройството на пътя, водещ до античния град. През 2019 г. правителството отпуска 1 400 000 лв. за изграждане на асфалтов път. Така този изключително съществен фактор би подобрил и условията за културно-исторически туризъм в Петрич.
77,8% от анкетираните са открили местоположението на Хераклея Синтика сравнително лесно, въпреки че някои от тях (16,7%) са на мнение, че броят на пътните табели е недостатъчен. Това може да се окаже пречка, когато някой чужденец или някой, който не е от района, иска да посети забележителността. По статистически данни от 2016 г. става ясно, че тези случаи са немалко - между 7 и 10% от туристите били чужденци, а пък около 60% не са били от региона. Чрез поставянето на повече пътни табели шансът, някой да се загуби, е много по-малък.
За въпроса „Бихте ли посетили мястото отново?“ всички са единодушни и казват, че с радост биха посетили Древния град на македонските царе пак.
Установихме, че Хераклея Синтика е обект, свидетелстващ за културата на древните цивилизации на територията на нашата родина, чийто принос за развитието на туризма в Петрич е огромен. Бъдещето на античния град има шанса да е толкова светло, колкото е и неговото минало, стига да продължава да се работи за усъвършенстването на неговите недостатъци.
Гледката от камбанарията... |
Материалът е изготвен от Снежана Дончева, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Източници на снимков материал: www.visitpetrich.com, www.ilovebulgaria.eu
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин