На нас, българите, много неща не ни били ясни. Не знаем свободни ли сме или не, дали ако сме, то е благодарение на собствените ни усилия, или свободата ни е подарена. Не ни е ясно имаме ли права или не, а който познава своите не ги заявява пред закона, само защото „държавата е лош стопанин”. Не познаваме историята си и не почитаме предците си, не сме патриоти, не сме и чували какво е истинска обич към родината, какво е да се чувстваш част от нея. Не знаем що е истинска вяра, а сме ходели на църква само по празници, понеже „така трябва”. Това ще чуете от всеки „уважаван критик”, който знае много за живота и е готов да образова и Вас.
Направих малко проучване сред жители на община Божурище, от които мои приятели и роднини, както и напълно непознати, случайно срещнати хора на улицата. 90% от анкетираните познават обичаите на християнския празник Благовещение. Бих определил българите като вярващи, а не като религиозни, въпреки че има изключения. Ние по-скоро сме фаталисти, мислим, че всичко е предначертано, вярата ни към Бог е притъпена и скланяме глава пред стихиите. Това води до смесването на религиозното чувство със суеверието, така разпространено по нашите земи – за българина има лоши очи, отровни думи и черни ветрове, които не са част от християнската религия, но битуват в съзнанието му от векове. И все пак народът ни познава обичаите и традициите си. Но тук е мястото да се запитаме доколко ги спазваме и почитаме.
94% от анкетираните не отбелязват празника Благовещение, а когато поисках да знам защо е така, масово получавах за отговор въпроса „Кой го прави вече?”. Историята винаги е била най-големият учител и тя ни показва, че след освобождението на България в живота ни се наблюдава едно изоставяне на традициите и на обичаите. Всичко бързо се опростява и се нагласява според външни примери и внушения. Вървим по стъпките на новото и не знаем къде да спрем. В желанието си да разнообразим ежедневието си, да започнем на чисто, ние забравяме опита си и сякаш се губим. И оттогава досега, този процес е една нарастваща градация, която като лавина затрупва всички и ни кара да забравим кои сме.
А редно ли е да е така? Редно ли е да късаме корените си и да търсим запустялата нива, при положение, че вече е открита плодородната? Защо да заобикаляме, а да не вървим по правия път? Не само трябва да познаваме българското културно наследство, но и да го почитаме. Да, сега светът е друг – за да се вписваме, трябва да сме част от масата и да бъдем модерни, а за да успеем в живота манипулираме другите. Но дали манипулиращият в един момент не се превръща в манипулиран?
Редно е да спазваме обичаите, които са почитали предците ни дори малко, защото именно те са връзката между минало и бъдеще, а без тях тя се разкъсва. А аз искам бъдеще за себе си и за страната си. Нека пазим традицията жива, нека направим всичко възможно да я популяризираме сред хората, нека сме едно цяло.
Не успях да намеря кой е автора на тези думи, с които ще завърша, но смятам, че казаното от него е валидно и важно: „Не забравяйте традициите, които макар клани, давени и опожарявани пак възкръсват от пепелищата като птицата Феникс. Те са ни запазили българи! Има още красота, има още надежда, не всичко е загубено, струва си да се опитаме!”.
Материалът е изготвен от Ивайло Ивайлов, ученик в 10 клас, СУ „Летец Христо Топракчиев, град Божурище, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.