Какво е държава, народ без минало? Какво е държава без историята за славните царе, великите сражения и герои. Нашата България има толкова история, многовековна и велика. Но всъщност дали всички не просто виждаме, а по-важното, усещаме това величие, чувстваме гордост от предците си, защото история без народ, който да я уважава и почита, няма да има смисъл. Тук важно е да кажа, че освен да показваш, трябва и да усещаш националното самочувствие, да изпитваш гордост от това, че си българин.
От къде всъщност извира националното самочувствие? Първо всичко идва от дома и след това от обучението в училище. Не е важно просто да знаем някакви сухи дати и факти за миналото и историята. Мога да дам себе си за пример в 5ти клас. Помня, че историята беше един от най-омразните ми предмети, защото никога не можех да запомня датите и важните събития, материала ми беше предаден сухо и без никакво чувство. Но това не ме спираше да търся други методи за получаване на знание и да се опитвам да разбера, колкото се може повече, не само защото исках да подобря оценките си, а и да разбера, защо имаме дати в нашия празничен календар, които честваме толкова грандиозно и каква история стои зад тези дати, трябваше да знам на какво всъщност се основава националното ни самочувствие. С изминаването на годините, малко по малко започнах да разбирам нашата история. Такъв народ изстрадал толкова много, толкова борби, толкова жертви, винаги е намирал силата да се изправи и да продължи напред. Ето този несломим дух, трябва да пазим и предаваме на поколенията. Сега историята е един от любимите ми предмети в училище, защото всичко опира до желание и до чувството да съхраниш родното у себе си.
Но идва и един друг момент в нашето съвремие, който тихо и неусетно праща в забвение историята ни - съвременната мода. Това което хората следват, без да осъзнават защо го правят е най-лошото. Всички българи развяват знамето на 3-ти март, но не всички се питат защо го правят, дали наистина, защото чувстват национална гордост или просто защото всеки го прави и ние също трябва да го направим. Не! Както казах, важно е освен да показваш трябва и да усещаш тази гордост, защото това, което съхранява българския дух до днес не са разветите знамена, а съзнанието на народа, националното самочувствие, съхранение на миналото. А всъщност какво означава да съхраниш миналото? Заедно с това да познаваш историята и миналото идва и това да запазваш всичко българско и родно. Литературата, танците, музиката, традицията. Смятам, че мога да дам отново себе си за пример. Аз чета българска литература, не само в училище и не само, защото се изисква от мен, чета я защото знам че това е наистина стойностна литература, която аз харесвам, която заслужава да бъде подкрепена, заслужава уважение, или както казва Димитър Димов за героя си от романа „Осъдени души“: „но докато мислеше така, докато се откъсваше презрително от народа си, Луис Ромеро почувства горчивата самотност на човек без отечество, тъгата на скитник, който остаряваше и който вятърът на съдбата гонеше по света като пожълтял от есента лист“. Танцувам народни танци, не заради концертите или изявите и пътуванията, а заради това, че всеки път когато танцувам, сърцето ми едва не изкача от гърдите ми. Дори в момента, когато пиша и се сещам за тази емоция настръхвам. Същото се отнася и до музиката, или както показват ансамбъл „Българе“ , че нашите народни песни и танци са „Осмото чудо на света“. Но не само народната музика, също и българските вечни хитове, които заслужават да бъдат слушани и пяти, защото кой друг народ има такова богато изобилие от музика.
Толкова много неща, с които да се гордеем, на които можем да основем нашето национално самочувствие, защото това, което имаме тук, го няма никъде другаде. Защото този български дух, за който толкова говоря трябва да се подкрепя и да се предава от поколение на поколение. Хората трябва да разберат, че важното е не да следваш съвременната мода и да се проявяваш, като патриот просто, защото така е модерно, а защото наистина го чувстваш, наистина усещаш тази гордост в себе си.
Знай, защо трябва да си горд, че си Българин!
Материалът е изготвен от Аня Кесякова, ученичка в ЧПГЧО „Челопеч”, с. Челопеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин