Иван Кесяков, който откри и спаси златото на България

Ще ви разкажа една история, която знам от моите родители за едно недалечно минало на родния ми край. За борбата на един човек и спасението на препитанието на много хора и до ден днешен. История, с която лично аз много се гордея. История за опълчването срещу един от най-строгите режими в България - комунизма.

Откритото злато, гладни стачки, скрити пари, …и накрая - възраждането и спасението на едно „потъващо“ предприятие.

Това се развива в Челопеч, място което е средище на рудодобива в околността. Днес то е известно със златния си рудник Дънди Прешъс Метълс  „Челопеч“. Предприятие, което е социално насочено към местните хора и не само, но не винаги е било така.

В самото начало рудника е съществувал само за добив на медна руда и е бил свързан с рудник „Елаците“. Иван Кесяков започва работа в рудника, като маркшайдер и след това поради стекли се обстоятелства и неговите професионални знания, той става заместник - директор на предприятието. Като хоби Кесяков решава да започне проучване и изчисление за съдържанието на злато в челопешката руда. Правейки експерименти той установил, че ако рудата, която се извозва от рудника е постоянно във вода, то всички частици самородно злато задължително ще паднат на дъното. Извоза на руда до повърхността е свързана с консумацията на много вода, която се използва за почистване на шахтата, която съдържа рудничния материал, измиването на рудничните машини, за оросяването на взривените обекти и за много други неща.Всичката тази руда в едно с рудничния материал се събира в дъното на шахтата, която с  течение на годините се е напълнила с шлам ( най-финно раздробената руда).

„Това ме наведе на мисълта, че ако рудника е златоносен в шахтата ще се е събрало не малко самородно злато“, казал си Кесяков. Целта на предприетия промишлен експеримент била да установи наличието или липсата на злато в този материал. След като експериментът бил завършен от това количество разработена руда били добити около 12кг. 24 каратово самородно злато. От този момент насетне рудник „Челопеч“ станал медно-златен.

През далечната 1989 г. стават сериозни промени в политиката на страната ни. Появяват се така наречените  зелени партии, загрижени за околната среда, които искат да затворят другото голямо предприятие в район Средногорие - МДК „Геoрги Дамянов“, заради замърсяване с арсен. Тогавашните политици решават, че е по-добре да затворят една от мините, въпреки че на улицата остават много безработни хора. Тогава става, така че рудника се затваря и правителството забранява МДК да преработва челопешкия концентрат. Иван Кесяков от заместник-директор, става директор, защото някой трябва да поеме управлението на „потъващия кораб“ , понеже всички „загрижени“ бягат и там остават хора, които истински се борят за оцеляването и спасяването на жертвения рудник. Директора обявява рудникът за закрит и от държавата взима пари за да се извършват работи по затварянето му, но той рискува и скрива тези пари, като не ги използва за това.

В рудника остават малка част работници, които да го поддържат. Тогава се заражда идеята за протести на миньорите в защита на рудника. Започват с гладни стачки, стоейки под земята, изкарват машини на главния път София-Бургас и накрая протестите се преместват на жълтите павета в София. Това е първата официална стачка за онова време в България, но така или иначе нищо е се случва. Държавата не помага и Кесяков е принуден да търси решение извън границите на страната. Първата му среща е с Марк Рич - световноизвестен предприемач. Рич закупува вагони с концентрат от рудника и започва да ги препродава по света. Успява да продаде концентрата с добра печалба и така Кесяков успява да „закрепи положението“, като не спира да търси и други възможности.

Интересът на различни минни компании нараснал. Първото добро предложение е от „НАВАН РИСЪРСИЗ“ - Ирландска фирма създадена от няколко специалисти геолози. Идват предложения от други фирми, но директора избира да работи с първите, воден от лоялност и честност. Предложената инвестиция е голяма и с много преговори с държавата, тя разрешава влизането на външна фирма с капитали в Челопеч. Това е голям успех за рудника, за работещите в него и всички напуснали се връщат отново на работа. 

Разказвам ви тази история, защото това е борбата за спасението и бъдещето на този рудник и до ден днешен той е част от препитанието на много семейства от целия район и страната. Иван Кесяков е човекът, който тогава не се е отказал, не се е предал и не е избрал лесния път, затова предприятието съществува и до днес. Дори след смъртта му, хората го помнят, като един човек с огромно сърце, който откри златото на България.

Иван Кесяков е роден в Копривщица през 1946 година. Той е бил президент на Българска спортна федерация „Кану-каяк“ в продължение на четири мандата. Бил е председател  и на Фондация „Копривщица“ от 1996 година. Кесяков е доктор хонорис кауза, почетен доктор на Балканската академия на науките и културата и почетен гражданин на града-музей. Не случайно, хората са го избирали два мандата за общински съветник и два мандата за кмет на град Копривщица.

Благодарение на него през 1995г.  в Челопеч е създадена и съществува единствената в България фирмена частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение (ЧПГЧО) „Челопеч“ и тя привлича деца от много райони на България, това е училището, в което уча и аз. Днес тя е в топ 50 на най-добрите училища в страната.

Иван Кесяков освен създател на гимназията е и кръстник на съществуващата детска градина в Челопеч - „Ханс Кристиан Андерсен“ .

Писах за Иван Кесяков с много трепет, защото аз съм негова наследница. Иван Кесяков е моят дядо и аз съм изключително горда от това, че той е допринесъл за доброто съществуване и благосъстояние на хората в нашия район. Горда съм, че съм научила от него какъв трябва да бъде човек, защото когато всички други са загубили надежда той е продължил да се бори и ако хората го помнят с добро, дори и след смъртта му, борбата си е заслужавала.

Може би за достойния живот главна заслуга има неговата вяра, че „Ако аз и ти имаме по една ябълка и си ги разменим, отново ще имаме само по една ябълка. Ако аз и ти имаме по една идея и си ги разменим, тогава и двамата ще имаме по две идеи.“ - Иван Кесяков.

Златното село Челопеч и развитието му във фестивалния туризъм