Да познаваш съдбата на народа си е важно, за да откриеш своето място в света. Историята създава връзките ти с хората около теб и с тези, които са преминали през изпитания и битки, за да просъществува нацията и държавата ни. И макар да има много спорни моменти и разнопосочни анализи, миналото безспорно е източник на национално самочувствие и гордост.
Още през XVIII век един възрожденски монах проумява значението и ролята на историята за обединението на българите - Паисий Хилендарски. В своята „История славянобългарска“ той показва ценностните опори от миналото, върху които да се изгради бъдещето на народа ни.
Неговата мисия е да убеди съвременниците си, че са наследници на храбри и достойни предци, да укрепи вярата им, че трябва да се преборят с робството и да се приобщат към развитието и напредъка на другите народи. Познанието за мналото им връща чувството за национално достойнство и гордост и им дава сили да носят със самочувствие своето българско име.
Значението на културното и историческото наследство от миналото не се е изгубило от времето на Паисий и до днес. Проучване на неправителствени организации показва, че някои исторически събития продължават да са водещи за формирането на високо национално самочувствие. Според изследването 52% от българите се гордеят със създаването на славянската азбука и Златния век на българската култура, а 42% - с Освобождението на България от турско робство. Други значими за сънародниците ни факти са военните победи на средновековните български владетели и успехите на армията ни по време на войните в началото на ХХ век.
За мен националното самочувствие се проявява всеки ден. Когато се чувстваш част от своя горд народ, се опитваш да си активен гражданин, да изпълняваш точно своите обществени задължения, да си достоен в своите дела.
Миналото е памет. То дава знание и опит, които можем да използваме в своя живот. От традициите и мъдростта, втъкана в българския фолклор, може да се извлекат много поуки, да открием необходимите ни отговори в трудни моменти. И макар всички да сме различни, миналото ни дава съзнание за принадлежност към нацията, за вяра и сила в нашия общ път напред.
Напоследък, често се случва националното самочувствие да се демонстрира по странни начини - някои се обличат в народни носии, други развяват знамена с повод и без повод. Стана модерно да слушаш химна с ръка на сърцето. Тези прояви са показни, много често са само средство някой да се придобие популярност и да предизвика внимание. Не мисля, че в това има нещо лошо.
Кой знае, може някой от тези хора да почувства истинска национална гордост!
Материалът е изготвен от Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин