Семейството и домът са понятия, които са взаимно свързани. Дом без семейство е пуст и празен - без смисъл, топлина и уют. Домът от друга страна може да бъде, както дворец, така и една стая с един прозорец. Домът дори може да не е мястото, където живееш, а където си израснал. Домът е там, където са сърцето и душата ти, където ти стига да живееш дори ден. Домът е там, където всяка глътка въздух кара цялото ти тяло, заедно с разума да трепват безброй пъти в секунда.
Аз не съм родена в Банкя, но израснах тук. Помня, че като дете много се губех из всички тези улици, оглеждах всяка къщичка, всяко прозорче и мечтаех да се чувствам добре, както се чувствах в прегръдките на мама. Бях едва на 8 години, когато се преместихме да живеем тук и усещах един страх, че това може да не е моето място, тук може да не намеря своите приятели, а и бях далеч от своето семейство. Тогава погледнах през малкият прозорец на новата ми стая, видях цялата тази неземна красота на това малко градче и усетих топлина, сякаш за пръв път си бях у дома. Цялото ми детство премина в разходки и намиране на нови пътища и нови предизвикателства. Самият град ме караше да се чувствам, като в приказка - аз създавах своите спомени и истории. Да, губех се, но винаги се връщах у дома. Осъзнавах колко много пътища има, за да се прибера обратно вкъщи. Това не беше случайност ! Не мисля, че е възможно да има такава случайност. Все пак живея на място, което е сякаш на края на света, като в някаква приказка. Поглеждам навън и виждам безкрайност. Нима има толкова възможности да стигнеш безкрайността?
След това започнах училище, за дете на 8 години тази огромна сграда ми се видя, като дворец. Осъзнавайки, че отвъд безкрайността, която виждах през прозореца си има и още, разбирах колко прекрасно е да бъдеш тук. В Банкя, още с влизането се усеща тази топла прегръдка, която те обгръща и те кара да вярваш, че си на точното място в точното време. Въздухът, природата, всички тези пъстри цветове, всяка малка къщичка, всяка детска усмивка и всеки детайл ти нашепват, че трябва да си тук.
До толкова се привързах към това място, че зная всяко камъче от къде е, всяка улица, всеки човек... Излизам от дома си и всички ме поздравяват, всички ми подават ръка и всеки е готов да ме подкрепи. Как да не се чувстваш у дома, когато някой ме посреща по този начин?
Знаете ли как разбирате, че едно място е наистина специално? Когато разберем, че моите учители са били учители на родителите ми, че моите учители са стояли на моя чин преди години, че за цялото това време никой от тях не се е отказал от своят дом. Те са създали своето кътче в прегръдките на този малък и същевременно огромен град. Допуснали са тишината и уюта да превземе дори малка част от съзнанието им така, че където и да са, да усещат със себе си сърцевината на своят дом – Банкя. Аз усещам всичко това, макар и само на 19 години, и вече мечтая да заема мястото на своите учители, да разказвам на децата си за изминалите години тук, за да изживеят това, което успях да изживея аз за това кратко време. Те ще играят там, където съм си играла и аз и ще учат там, където уча и аз, но най-важното е, че и те ще носят в себе си тази любов към това приказно градче на мечтите.
Моята Банкя - моят уют, моят дом, моята награда!
Материалът е изготвен от Нина Митова, ученичка в СУ „Христо Смирненски“, гр. Банкя, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 Пътят към дома“: Община Враца