Чаровна, забавна, позитивна и вдъхновяваща – така бих описала Надежда Червенкова. Тя е дама със собствен стил и изключително въображение, което долавяме в марката „Puppyish”. Обича да кара хората да се усмихват, а пък те да носят дрехите, създадени от нея. Споделя преживяванията си в своя собствен блог, снима видеа с Paladim Handmade, президент е на Rotaract Club Blagoevgrad-Centrum и допринася за културните събития от календара на община Благоевград.
Освен това, Надежда в момента е в Италия, за да усвои нови неща, които да ѝ помогнат да направи града ни една идея по-цветен.
Кога и как пламна страстта ти към модата?
Всичко започна, когато бях на 5 г. Моята братовчедка, която учеше в Текстила, донесе две скици вкъщи. Те бяха на една балерина, облечена в синя рокля, и на една червена вечерна рокля. След като видях тези скици, много ми се прииска и аз да правя такива неща. Почнах да рисувам глави без чела и обувки. Доста плашещо. В известен смисъл, от 5-годишна искам да се занимавам с това. Бях впечатлена от германския модел Надя Ауерман. Аз съм Надя, а пък винаги са ме наричали по друг начин. Много исках да ми казват по този начин, тъй като звучи като име на модел. Представях си, че съм модел като нея. Веднъж исках да рисувам, веднъж исках да бъда модел. В общи линии, модата винаги е била част от мен.
Спомняш ли си първата дреха, която създаде?
Спомням си много ясно, когато бях на 11 г. и стоях в един цех. Ровех в чували с парцали. Извадих един кафяв плат – той беше единствения еластичен, който намерих вътре. Седнах на една машина и започнах да шия. Аз много се молех да ми обяснят как се шие, но никой не ми обръщаше внимание, защото бях много малка и мислеха, че няма да се справя. Тогава, всъщност, си направих потниче, което е доста сложно. Нямах никаква идея относно това, колко е трудно. Просто седнах и започнах да правя това, което усещам, че трябва да бъде направено. Между другото, потничето стана много готино, но отдавна се загуби някъде по чувалите.
Какво те влечеше по време на тийнейджърските ти години?
Аз съм крайно любопитен човек и от всичко се впечатлявам, от всичко се вдъхновявам. Училището най-малко ме вълнуваше, но обичах работата, да се доказвам пред хората, да видят това, което съм. Исках да ходя по купони, по партита. В общи линии, всичко, което е типично за един тийнейджър. С тази разлика, че работех и имах амбицията да ставам все по-добра в това, което правя.
Ти си творец. Какво те вдъхновява?
Моите машини, определено. Интересно ми бе да разбера как работят. Аз съм разглобявала доста машини и съм си ги сглобявала, за да мога да изуча устройството им. Знаейки как една машина работи добре, става както, когато знаеш едни правила много добре - можеш да ги нарушаваш. Точно на същия принцип аз разстройвам често метода на работата им и получавам някакви много интересни резултати, които използвам за декорации. Те са в концептуалните основи на моите колекции. Хората също много ме вдъхновяват. Когато разговарям с тях, аз искам да разбера те какво мислят за някакви неща. Не кой е любимият им цвят и къде са ходили на екскурзия, а по-скоро. Ще дам пример с Оскар Уайлд и „Портретът на Дориан Грей“. Там Лорд Хенри Уотън има интересно виждане за нещата. Изключително много ме впечатлява. Не ме впечатляват само хора, с които контактувам, ами и хора, за които слушам, за които чета. Например, г-н Уотън има такова мнение, че когато човек повлияе на друг, този, който влияе на другия, отнема цялата му идентичност. Иска ми се на такъв човек да му задавам въпросите: „Как?“, „Защо?“, „Не го ли подобрява въпросния „друг“?“, „Не му ли дава нови мирогледи?“, „Не му ли отваря нови врати към нови начинания?“, „Защо пък да му отнема идентичността?“. В такива разговори аз намирам вдъхновение. След подобни разговори с (не)истински хора, вечер, когато си легна, сънувам нещо, което е свързано с дрехи. Значи аз си говоря за живота с човешки същества и накрая сънувам дрехи. Те стават любими на определени групи хора, които най-често са наистина интелектуалци, такива, които имат отношение към себе си.
Колко време отнема ушиването на една дреха?
Ушиването е много относителен процес. Една дреха може да бъда ушита и за две минути, може да бъде ушита и за 784 часа. Зависи от това какъв краен резултат се гони. Аз лично много обичам да шия на ръка. Приемам го като терапия. Не шия стандартни неща, а такива, които наистина могат да се направят само веднъж, само по един-единствен начин. Харесвам ръчните декорации – пак влиза в ушиването. Предпочитам то да ми отнема 280 часа, отколкото 20 минути. За щастие, повечето дрехи в моя гардероб е трябвало да бъдат направени за 10 минути, така че съм усвоила някои практики, в които дрехи, които изглеждат изключително сложни, са били ушивани за изключително кратък период от време.
“Puppyish & Friends” - едно от най-готините събития в Благоевград бе вдъхновено и създадено от теб, а в него взеха участие и румънски дизайнери. Разкажи ни малко повече относно него.
Това е едно модно шоу, което организирах. Става въпрос за истинско ревю, в което обикновени хора бяха модели. Момичетата, които дефилираха, бяха точно 26. Имаше само един професионален манекен Саймен Кадо. За десет минути тя успя да обясни на всички момичета как да се движат и как да се държат. Имахме си гримьори, фризьори, фотографи и феноменални осветители. В продължение на три дни, 3-ма човека направиха какво ли не, за да стане едно светлинно чудо там. Каузата ни бе анти пластмаса - нито една пластмасова бутилка, нито една пластмасова чаша. Купихме от София стотици стъклени чаши. Хората много се радваха. Още продължават да споделят, да говорят за това. Водещият бе Георги Кючуков. За мен неговата подкрепа значи адски много. Хората, които ме следят в Instagram, знаят, че аз съм спала по два часа на денонощие, и то на столове в ателието.
А „Puppyish”какво означава?
Това е една елементарна думичка в английския език, която означава „нахакан“. Използва се, когато някой се държи (не)окей в обществото и е популярна личност. Тогава хората казват, че се е държал „puppyish”. Непристойно, детско и наивно поведение общо взето. Аз свързвам думата с поведение, въпреки общественото мнение.
Ти си една от най-уверените мадами, които имам честта да познавам. Това по някакъв начин помогна ли ти за номинацията „Жена на годината за Благоевград“ 2019?
Ясно е, че аз обожавам този Благоевград. Правя всичко, което зависи от мен той да бъде все по-хубав и по-хубав. На това мисля, че дължа своята номинация. Помня, че точно, когато в социалните мрежи четях за номинациите ми звънна телефона. Беше една от организаторките. Тя ми съобщи, че съм номинирана за „Жена на годината“. Реакцията ми бе: „Уау!“. Цялата потръпнах, много се развълнувах, малко се поразтреперих. Това е един страхотен комплимент. Пожелавам го на всяка заслужила жена.
Разговарям с теб, докато посещаваш едно от най-известните модни италиански училища. С какво е свързано обучението ти?
Бях поканена от училища „Sitam”, които са основоположници в много методологии и техники за направата на кройки и облекла. Тук съм, за да се науча как да обучавам ученици в първото училище в България, което искам да създам. Срещата ми с тях откровено ме облекчава, защото преди това се чувствах изключително самотна. Споделяла съм доста пъти, че се опитвам да създам екип и дълго време не намирах начин, по който да събера хора, които са достатъчно мотивирани за сферата на дейност. Ако намирах достатъчно мотивирани хора, те пък не бяха достатъчно компетентни, а аз нямах капацитета да ги обуча. Много ми се искаше да направя тези стажантски програми, за да мога да създам повече възможности да съществуват по-добри дизайнери в България. Сама беше невъзможно да го направя. Години наред опитвах да намеря партньор, но така и той не се появи. А сега имам честта да познавам основния „виновник“ за създаването на училища „Sitam”, който мога да нарека свой „приятел“ и „партньор“. Той ще ми помогне най-после тези стажантски програми да станат. Вярвам, че ще се получи добро партньорство. Тези курсове са полезни. „Sitam” са измислили супер готиния „Sitam Square”, с който буквално за две минути кроиш раменно изделие, за точно 20 секунди кроиш ръкав. Изчисленията са толкова прецизни, че почти нямаш нужда от корекции. Ако имаш нужда от корекции, те са защото имаш специфични анатомични особености, които са извън всякаква норма, или просто поради факта, че искаш да модифицираш кройката спрямо модни тенденции.
Кои са любимите ти дизайнери? Ами модели?
Коко Шанел ми е много любима модна дизайнерка, но по-скоро я обичам заради начина ѝ на живот и на мислене. Също така, обожавам и Карл Лагерфелд. Много ми харесват дизайните на Макъл Крос, но не ми допада неговата философия.
Кой е най-добрият съвет, който ти е даван някога?
При мен е много интересно, че още от най-ранна възраст, всички ми казват: „ Не!“ и „Не може!“. В общи линии, аз никога не съм разбирала какво означават тези думи. В опитите си да намеря обяснение, все намирах начин да докажа, че нещата стават и то накрая се оказа, че понякога се получават много лесно. Първата истинска подкрепа получих, когато се срещнах с мъжа ми. Беше доста лош период тогава... Аз просто зарязах всичко и станах сервитьорка в едно кафене. Идваха някакви хора да ми се присмиват и да си казват: „А, голямата дизайнерка, сипи едно кафе!“. Тогава сервирах кафе на Марио и му обясних, че съм дизайнер, а той ми повярва. Когато си дизайнер, ти трябва да представяш своето виждане, а не да представяш чуждото. Съответно, в знак на бунт все повече съм изразявала моето виждане и моето мнение. В крайна сметка, когато работиш такава работа, за да бъдеш професионалист, трябва да познаваш хората и, без те да ти натрапват какво искат, ти да знаеш какво би било най-добре за тях.
И за финал – какво е твоето послание към нашите читатели?
Пожелавам на всеки читател да открие себе си, да се чувства щастлив! Хора, ако правите нещо, което не обичате - спрете! Ориентирайте се към това, което ви харесва. Тогава идват резултатите, тогава идва щастието.
Материалът е изготвен от Ния Андонова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, град Благоевград, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери - Пътят към дома".
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца