Беше петък 13-ти и не предполагах, че това сигурно щеше да бъде последният учебен ден за мен. Дванадесети клас съм и не си представях края на годината по този начин до момента, в който в рамките на няколко часа всичко се промени и никога нямаше да бъдем същите след това.
Бях първа смяна на училище и отидох за точно един учебен час. Просто нахлуха в часа и казаха да си тръгваме: „От другата седмица минавате на онлайн обучение“. Това звучеше нереално. Ситуацията около вируса Covid-19 не беше толкова дълбоко навлязла в България и не предполагахме колко бързо това можеше да промени коренно нашето ежедневие.
Днес е 39-тият ден от карантината и изпитвам смесени чувства. Излизала съм броени пъти до магазина и няколко пъти на разходка сред природата в близост до дома. Рождените дни на приятелите ми и Великден празнувах от вкъщи. През това време си дадох сметка за няколко неща:
Трябва да започна с факта, че изолацията ми доказва колко сме разглезени всъщност. Да разглезени, защото сме свикнали да излизаме когато пожелаем, да сядаме да пием кафе и да хапваме в любимите ни ресторанти, да пътуваме без проблеми и едно от най-важните неща - да общуваме физически. Дойде моментът, в който трябваше да спрем и да осъзнаем колко от това сме приемали за даденост - почти всичко. Никога не сме си представяли, че в 21-ви век може да си появи нещо подобно, което да ни срази не само физически, но и психически.
Освен хората, от почивка има нужда и природата. Водим толкова „забързан” живот, че не осъзнаваме как това вреди не само на нас, но и на всичко, което ни заобикаля. Замърсяването на въздуха, на водата и изчезването на застрашени видове са едни от многото проблеми, за които вина имат и хората. Докато един проблем не засегне пряко животът ни той не е значим. Въпреки това, всичко в природата е свързано и един проблем води до друг, докато не образуват нещо, което да ни накара да се замислим.
Въпреки негативите, това е време, в което започнах да тренирам вкъщи и да изграждам още по-добри навици. Изпитвам интереси към готвенето, структурирам времето си, отделям повече време за себе си и продължавам да уча и да се готвя за държавните зрелостни изпити. Да, на никого не е приятно да е ограничен, но това е поредното изпитание, което трябва да преодолеем заедно. Въпросът е да спазваме нужните ограничения и да не допускаме грешки, с които да застрашим живота на близките ни.
По време на пандемията земетресение „удари” Хърватия. За щастие нямаше много пострадали. Това е още едно доказателство, че с природата шега не бива. Целият проблем около вируса ни показва за пореден път как сме една частица от Вселената и колко много неща НЕ за висят от нас. Ние сме зависимите.
Седмица в България с испанските ни приятели |
Материалът е изготвен от Христина Цонкова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин