Вървя, вървя, вървя...
Вървя и знам накъде отивам. Отивам у дома. Там, където красотата на природата създава у мен едно блажено чувство, една съкровена емоция. Там, където неусетно у мен се събужда усетът към заобикалящото ме вълшебство, към ритъма на бълбукащите водни струи на река Искър, които закачливо милват очите ми.
Трудно е да се върна в реалността, когато пред мен се разкрива чудната гледка, която винаги ще бъде част от мен - китното село Церово. Онова малко селце, обгърнало силно душата ми. А когато случайно се върна към реалността на времето, с изненада забелязвам, че старопланинското слънце се е преместило и е потънало в облаците. Неуспяла да се преборя и да остана дори и за миг в реалността, потъвам заедно със слънцето, взело ме със себе си, за да разкажа за моя дом.
Тихичко сгушило се в подножието на Стара планина, село Церово има невероятната сила да омагьосва. Погледнеш ли го отдолу, виждаш безкрайни планини, които те захлупват като черупката на костенурка. Погледнеш ли го отгоре, пред теб се разкрива една релефна прелест. Прелест, включваща символа на неспирното и вечно движение - река Искър. Гледайки отгоре, забелязвам, че реката така е прегърнала селото, че сякаш ми се усмихва. И аз и се усмихвам и се чудя как е възможно нещо толкова невероятно да съществува.
Домът не е просто една къща с две липи отпред и забравената люлка, напомняща за детството. Домът е топлина, утеха, закрила и обич, семейството, което те очаква. Казват, че когато човек е бил дълги нощи под чужди звезди, дъхът на родното го посреща отдалече. Единствените звезди, под които искам да бъда винаги, са тези над моя дом. Там са спомените, настоящето и бъдещето, което се крие зад ъгъла и чака да порасна. Там е моят дом, а пътят към него е много пряк - любовта.
Летя, летя, летя...
Летя като птичките. Любопитството ме грабва със себе си и аз съм непосилна да му се противопоставя. То ме подтиква да открия всяко едно скрито кътче от селото си, да зърна цялата необятна шир, на фона, на която аз съм като прашинка.
Мисълта и блянът за приключения са опитомили душата ми. Сърцето ми, въоражено с много любов, е готово да поеме по безкрайните пътища към дома отново, отново и отново!
Материалът е изготвен от Мариана Георгиева, ученичка в ПГ "Велизар Пеев", гр. Своге, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца