„Миналото бие вътре в мен като второ сърце“ Джон Банвил
Много силни думи, удрящите право в сърцето, каращи ме да се замисля какво за мен е миналото. Дали е гордост от отминалите събития или просто едно нищо, което се включва само по важни празници за страната ни. Е, с ръка на сърце казвам, че не е второто!
Часовникът тиктака, стрелките бавно една след друга се гонят в продължение на векове. Секундите минават, минутите и те, както часовете и дните. Седмиците, месеците, годините всичко отлита. Настоящият ден става вчерашен и само бъдещето е някъде пред нас, но, когато се обърна назад аз виждам миналото. И тогава всеки ми казва, че е време да го пусна, да го оставя, защото ако се оставя миналото да ме води ще се изгубя.
Аз смятам, че за всички неща случващи се в живота ни винаги ще има минало. И то е някъде зад мен и трябва да го оставя. То е някъде далеч в спомените, ума, душата и сърцето ми.
Но, когато говоря за исторически събития, за ценни факти, победи и загуби за страната ми, заявявам, че всичко трябва да се знае и помни! Бъдещето поколение от хората, трябва да знае от къде е дошло, защо живее на този свят и кой е неговият „супергерой“, който се е борил, за да диша и съществува сега на този свят!
Когато изучавам миналото си, аз имам възможност да определя бъдещето си. Да взимам пример от личности като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и още много, много други герой в българската история. Когато дойде празник като 3-ти март или 22 септември освен, че трябва хората да са горди и да празнуват, те трябва и да знаят какво празнуват. Да осъзнават и с ръка на сърцето да изговарят думите „Аз съм българин и се гордея с това“. И най-вече не само по национални празници да слагат българското знаме на терасите си, да пускат само тогава снимки в социалните мрежи, с които да са „в крак с модата“, че и те са българи. Не само два дни в годината да обличат народни носи за една снимка, която да им даде сто лайка и популярност или да се снимат как цитират някое българско стихотворение, а даже да не знаят и кой е авторът му. Това е модата на 21 век. Да не знаеш най-великите автори и произведенията им, да не знаеш важни факти от историята, да ходиш до паметникът на свободата и много други паметници само, за да снимаш къде си бил, а в същото време не си прочел и не знаеш историята му. Е, толкова е тъжно и трагично е!
Смешно е, когато някой каже, че историите за миналото са скучни, че това е било отдавна и не се знае кое е истина и кое не. И да казват, че бъдещето е нашият път и само към него да гледаме. Но те не осъзнават, че бъдещето все още няма история, която да е написана за него.
Материалът е изготвен от Натали Ангелова, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин