Срещам се с Яни на едно интересно и различно събитие – Арт Екстрийм фест 2017. Хиляди любители на природата и екстремните спортове се събраха край село Заселе и в рамките на един ден успяха да забравят за скучната седмица и да се „пуснат” по тролея на адреналина.
Един от отговорниците за този тролей беше Яни – пещерняк по призвание, авантюрист, смелчак, но най-вече добър човек. От краткия си разговор с него разбрах, че има още много какво да ми разкаже. Естествено, поисках му интервю и доста време след срещата ни то вече е факт. Но както той самият ми каза: „За писане трябва време и вдъхновение.“
За любовта към природата и животните и за вдъхновението разказва Яни Макулев, пещерен клуб "Хеликтит" в интервю за Espresso News:
От колко време се занимаваш с пещерно дело? Как тръгна по този път?
С пещери се занимавам от почти 30 години. Винаги съм обичал по-екстремните и разчупените преживявания. Когато бях четвърти клас, ми попадна една книга - „Моят живот под земята“ на Норбер Кастьоре – тя ме вдъхнови истински. Моите родители естествено не одобряваха този ми интерес. След едно ходене на Витоша с един мой съсед, когато замръкнахме по горите и ни търси Планинска спасителна служба (не че е имало нужда, защото не се бяхме изгубили, а само закъснели), моите скъпи родители разбраха, че така няма да се получат нещата и ми казаха, че е по-добре да се изкара курс за пещерняк, отколкото да се ходи напосоки по пещери. Така се свързах с Пещерен клуб „Хеликтит” и започна всичко.
Разкажи ми за Бенджи, Закс и Звездния принц. Преди три години историята ти с тях просълзи стотици хора.
Разхождахме се лежерно с един колега край Карлуково и, надничайки в една пропаст (Високата – югоизточно от селото), видях нещо да мърда долу – ти да видиш – куче! Моментално решихме да дойдем на следващия ден и да го извадим, защото не носехме екипировка, а горкото животинче нямаше шанс да изпълзи само от отвесната пещера. Обаче самото му падане там беше доста съмнително. Затова се обадих на един приятел журналист – Владо Йончев. Защото смятам, че вече е време да се спре с това отношение към животните! Той ни прати репортер, който да отрази нещата адекватно. Озовахме се на място, екипирахме себе си и репортера, за да може да виси и да работи безопасно. Слязох и разбрах, че животното не е едно – имаше още четири кучета. Извадихме ги, а децата им дадоха храна и вода. Кръстихме ги Бенджи, Закс и Звездния принц* (за четвъртото не остана име).
Какво беше чувството да си там долу? Как реагираха захвърлените кучета на присъствието ти?
Преодолявайки своя собствен страх и невероятната миризма на разлагащи се органични продукти от селото, слязох на дъното и моментално ме заобиколиха четири превъзбудени, намирисващи и в различна степен изпосталели кучета. Не знам дали може да се поставиш в тази ситуация, но, вярвай ми, тези т.нар. животни знаеха какво предстои. Веднага се подредиха за спасителната акция и направо си подаваха лапите, все едно усещаха какво се случва. Всичко завърши добре за тях, но не и за мен – цяла седмица се лекувах с нетрадиционна медицина, заради отровите, с които се нагълтах по време на тази операция.
Според теб кой би направил такова нещо? Кой би обрекъл толкова животни на сигурна смърт?
Нямам понятие! Ако беше едно – добре, станало е инцидентно. Обаче четири, с ловно куче измежду тях – случайност? Не – жестокост!
Какво ти носи хобито ти?
Ако в частния бизнес се учиш на търпение, гъвкавост и други полезни неща, в екстремните спортове е същото – нетърпението убива (понякога бързо), т.е. търпението в спорта ми помогна в работата и обратното.
Наскоро Пещерен клуб „Хеликтит” взе голямо участие на Арт Екстрийм фест 2017. Как започна съвместната ви работа с организаторите?
Константин Стоичков – член на клуба, ме помоли да се срещнем с Владо (Владимир Ангелков – организатор на събитието) за консултация, свързана с туризма в района. Владо сподели за идеята за екстремен фестивал и сигурно седмица по-късно се озовахме на среща с Нина Копринджийска – заместник-кмет на община Своге. Тя попита дали не може да се организира нещо, например въжена атракция за журналисти и желаещи. Аз се замислих, казах, че трябва да се огледа терена и да се прецени тогава. Мястото си е високо, а отговорността да се работи с хора, напълно незапознати с екипировката и боравенето с нея, е огромна. Ние трябваше да организираме атракцията от А до Я: идва човекът Х, екипираме го, пускаме го, а от другата страна го поемат наши хора и го изкарват на обезопасена площадка, задължително жив и цял, може леко изплашен, но изпълнен с адреналин. Всичко това със спасителен план и възможност за сваляне на човека от въжетата във всяка една ситуация, разбира се. Разходихме се с Владо с фотоапарата до водопада и така започна цялото умуване.
Очаквайте втора част скоро!
Ивайло Ивайлов – второ място в конкурса "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България"
Снимки: личен архив, OffNews, Ивайло Ивайлов
*Бенджи, Закс и Звездният принц – американски детски научно-фантастичен сериал, излъчван в България през втората половина на 80-те по БНТ