Липсата на лицемерие е основна характеристика на дома

Нашият физически свят се простира небрежно около нас. А ние сме една уникална част от него. Общоприето можем да кажем, че личния център на човек - това е домът. Неговото убежище, където се прибира след дълъг ден, изпълнен с всевъзможни задачи. Традиционният дом не е просто покрив, а съвкупност от сигурност, топлина, уют, семейство и закрила. Той е нашата крепост, в която цари любов и разбирателство. В нея човек може да бъде себе си, без да се прави на интересен или да крие нещо. Точно липсата на лицемерие е основната характеристика на дома. При появата му, този дом сякаш престава да има покрив.

Домът, също както дървото, не може да живее без корени, така е и с човека без дом. Той е без „корени”. Но какво превръща обикновенната постройка в дом? Живеейки на едно обособено място, човек трупа вещи и спомени, свързани с неговата семейна история. Домът е огледало на негова същност. Така разграничаваме домашното от чуждото. Например на пръв поглед незначителна кутийка, може да има висока сантиментална стойност за един, а друг да я сметне за предмет събиращ прах.  Естествено е всеки да се стреми към нещо, да преследва мечти и цели. Животът в големия град, динамиката, прекомерните амбиции изморяват човек и той търси спокойството и хармонията на дома. Домът се явява онова постояно - не винаги обаче - място, но понякога пътят към него е непредвидим и несигурен.

 

Пътуването не би било възможно, ако го нямаше дома, от който да тръгнеш и, в който да се върнеш. Любопитството на човека към света може да го отведе далече от неговия дом, но с идеята, че има къде да се завърне. Съвременният човек живее често в непостоянен физически дом, който може да смени няколко пъти до края на живота си. Той загърбва домашното, за да преоткрива заобикалящия го свят. Навън се сблъсква с различни трудности и предизвикатества, които са неизменна част от неговия опит. Хубаво е да знаеш, че където и да си, винаги ще има кой да те мисли, при кой да се върнеш. Не само за края на деня, но и след дълга раздяла. Знаеш, че не си сам и тъкмо тази опора, която ти осигурява дома, ти дава увереност да направиш крачка извън него.

 

Колкото и странно да звучи, пътуването може да бъде приятно и очаквано с нетърпение събитие, знаейки за къде сме се запътили. Какво по-хубаво чувство от това да се завърнеш в своя дом след раздяла. Когато човек е забравил от къде идва, той просто се скита, тоест всичко домашно за него е чуждо. Ужасяващото в XXI век е, че тази отличителна черта притежават все повече хора. Те пътуват без определена посока. В заключение може да се отбележи, че за човека е нормално да пътува, но неговите избори и действия, са които или го приближават или го отдалечават от правилния път. Крайната цел зависи само и единсвено от самия него. 

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019  Пътят към дома“: Община Враца