Днес свеждаме глава за почит пред Апостола на българската свобода - Васил Левски. Преди 148 години, на 18 февруари, 1873 г., човекът, отдал целия си живот на каузата за освобождаването на България е обесен край София, за да остане завинаги символ, морален компас и пример за всички нас.
Да си спомним за величието на личността и делата му с няколко силни и непреходни думи, изречени от Апостола, останали в сърцата на българите и в тяхната история.
„Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
„Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
„Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
Героичният образ, живот и дело на Васил Левски продължават да вълнуват и да са неизменно вдъхновение за патриотизъм, всеотдайност и жертвоготовност пред Отечеството.
