Според православния календар Сирни заговезни e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка!
Сирни Заговезни е празник, който не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове - целувайки ръка се изричат: "Прощавай..., мале, тате". "Господ да прощава, простен да си!" - е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце.
Според народните обичаи през седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
В някои български селища на този ден казват: "простено - прости!", т. е. "аз ти прощавам и ти ми прости". Защото и в Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и за обща трапеза.
EspressoNews