Миналото - това е нещото, от което се учим. В него са вписани премеждията, през които са преминали нашите прадеди. Те са „написали” историята, която днес изучаваме без значение дали в училище или в университета. Важното в крайна сметка е да познаваме историята си. От една страна, за да избегнем грешките, допуснати в миналото. От друга - защото познанието създава националното ни самочувствие.
Но какво е то? Според мен националното самочувствие е вследствие на националното самосъзнание. Без човек да осъзнае какви положителни качества притежава неговия народ, няма начин да изгради и националното си самочувствие.
Българският народ е буден народ. Будността му се дължи на знанията, които има, и на гордостта, която изпитва от българското. Това значи, че той има и национално самочувствие. Факт е, че поводите за национална гордост не са никак малко и хората обичат да говорят за българските успехи. Но кога се случва това?
В днешно време примерите за успехи на българите са тема на размисъл единствено по време на националните празници. На 3-ти март всеки показва колко родолюбив българин е. Това е прекрасно, защото всеки трябва да се гордее със своя народ и неговите постижения. Лошото е, че се случва единствено на празниците… Това е именно съвременната мода - да сме патриоти и да браним българското, но само по празници. В останалите дни някой ще бъде българин вместо нас. Някой друг ще се бори в името на доброто за народа. Това обаче не е никак честно, не мислите ли?
Не е нормално да „постваме” в социалните мрежи снимка с надпис „Честит 3-ти март, българи!”, а на следващия ден да изпитваме срам да се включим в хорото на центъра. Това говори за желание да се впишем в модните „трендове”, но без да се ангажираме с българския ни дълг - да опазим българското.
Разбира се, има и хора, които са патриоти целогодишно, а не само на 3-ти март или 6-ти септември. Това са истинските българи, които знаят какво е имал народът. Те са осъзнатите хора, чиито цели са събуждане на българския дух и създаването на по-добър живот за българите във и извън страната. По свой собствен начин всеки един от тях допринася ежедневно за това – дали с изпяването на българска фолклорна песен, дали с включването в някое хоро, дали с почитането на традициите - няма значение. Възможностите за принос са десетки. Важното е, че все пак българското е съхранено и предадено нататък.
Би било хубаво, ако всеки един от нас осъзнае какво богатство има както в българската история и традиции, така и в българските земи. Трябва да помним заветите на предците си и да пазим природата си. Нека бъдем българи всеки ден, а не само на Деня на Освобождението на България. Това ще е достатъчно, за да се запазим като народ.
И нека не забравяме, че миналото не е само история и „сухи” факти, а урок. В миналото са останали много велики личности, но освен тях там ще останем и ние. Затова е важно какво ще направим днес, в настоящето - как ще насърчаваме българското самоосъзнаване и как ще запазим националното самочувствие на народа.
Помнете - самочувствието винаги е на мода!
Материалът е изготвен от Анелия Карлова, ученичка в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров", гр. Ботевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин