За страста към изкуството, вдъхновението и как преминава деня на един художник, Стефани Божинкова разговаря с Галя Букова която живее и твори в Божурище. Нейни произвдения се намират в много частни колекции в България и чужбина.
Откъде дойде страстта Ви към изкуството?
Ще бъде банално да кажа, че от дете обичам да рисувам, защото всички деца, малко или много, обичат да рисуват. Факт е, че израснах в ателието на моя баща, който беше художник. Заобикалящата ме атмосфера със сигурност е оказала влияние - огромни платна, бои, миризма на терпентин, интересни разговори с художници - колеги на баща ми, това беше обичайно ежедневие за мен като дете. Тогава страстта към рисуването не беше осъзната. Но в по-късен етап от моето детство усетих, че ще се превърне в моя съдба.
Как и кога решихте да се занимавате точно с това?
Това решение взех спонтанно, когато бях в седми клас, през пролетната ваканция. Една сутрин просто се събудих с мисълта, че много искам да рисувам. Бяха минали три години, след смъртта на моя баща, но мислите за него не ме напускаха. Имах усещането, че ме насърчава. До тогава майка ми усилено ме готвеше за приемните изпити в английската гимназия и се отнесе с голяма доза недоверие, когато й съобщих за решението си. Имах само три месеца до приемните изпити. Трябваше да се преборя с голяма конкуренция. Започнах усърдна подготовка - по две, три постановки на ден. И, учудващо, ме приеха, даже бях втора в списъка на класираните на специалността текстил в СХУПИ „Свети Лука” София. От тогава не съм спирала да рисувам и не съжалявам за решението си.
Какво Ви вдъхновява?
Всичко може да ме вдъхнови. От плодовете в купата на масата, до залеза на морския бряг или ситуация от ежедневието, нечия мисъл, минувач, играещи деца, мелодия, стих, цвете, буквално всичко.
Как се заражда идеята?
Е, това е вид магичен необясним проблясък, ако мога така да го опиша. Идва от дълбините на нещо мечтано, изстрадано, почувствано, видяно, преживяно и живее в съзнанието ми докато не премине на платното.
Какво за Вас е важно, за да бъдете удовлетворена от крайния резултат?
На първо място е самооценката - дали съм реализирала достатъчно добре художественото послание, как ще бъде прието. Все пак картината влиза в дома на хората и въздейства постоянно - пряко или подсъзнателно.
Удовлетворението за всеки творец според мен е да получи някакво признание - одобрение от публиката. Аз обаче съм изключително самокритична и почти никога не съм изцяло удовлетворена от своята работа. Ръководя се от мисълта „Може и по-добре!” и все още усещам, че не съм постигнала онова съвършенство, което търся. Но това е субективна височина, към която всеки творец се стреми и не съм чула някой да я е изкачил.
Все пак моята публика е изключително благосклонна към мен, а това ми дава сили и мотивация да продължавам, да се развивам.
Израснала сте в артистично семейство, как това се отрази на вашето детство? Беше ли изпълнено с обичайните забавления?
Артистичната обстановка у дома ми повлия много като дете. Моите родители дружаха с най-различни хора интелектуалци по това време - музиканти, писатели, художници, скулптори, а аз и брат ми приятелувахме с техните деца. Тъй като майка ми работеше като редактор на списание и беше заета в редакцията по цял ден, аз прекарвах следобедите си в ателието на баща ми на бул. „Ал. Стамболийски”. Там, след училище, играехме в двора на Немската гимназия с моята най-добра приятелка Мила. А вечерите в Божурище се събирахме в малката уличка срещу родния ми дом с много мои връстници. Тези години бяха най-щастливи за мен. Имах прекрасно, безгрижно детство. По-късно, в гимназиалния етап започнах да работя, за да се издържам, но приятелствата си от детството пазя и до днес.
В какви стилове работите?
Поради това, че съм изключително любопитна към различни техники, които искам да разуча, работя в различни стилове. Това ме развива, дава нови възможности, затова нямам точно определен стил. Минах през кубизъм, импресионизъм, поп арт, абстракционизъм и сега в момента се опитвам да комбинирам всичко това заедно. Поради това, че и идеята за всяка картина е различна, избирам най-подходящият стил да изразя себе си.
Кой е любимият Ви стил, чрез който най-добре изразявате себе си?
Мисля, че точно този, който още не съм създала (горепоменатият).
Къде беше най-вълнуващото Ви представяне? С какво остана толкова запомнящо се?
Всяко участие в културна проява за мен е вълнуващо, защото „сценичната треска” преди събитието е по-различна от работата в ателието. Спомням си усилената подготовка около ревютата в Седмицата на аксесоарите в София, организирана от Ирина Сардарева, където редовно участвах с шалове още като ученичка.
Успешно беше участието ми в изложби на Арт Виза България, в групови представяния в Божурище, София, Попово, Каварна.
Но в последните 10 години повече са международните ми участия в експозиции в Лондон, Сащ, Германия, а мои картини има в частни колекции в над 31 държави от всички континенти.
Все пак много бях развълнувана, когато миналата година получих покана и станах член на Mondial Art Academia, където бях първата българка сред над 600 художници от целия свят.
Какво Ви дават пътуванията?
Пътуванията вдъхновяват и обогатяват. Опитвам се да извлека максималното от тях като вниквам, попивам всеки един момент или преживяване. Последното ми пътуване до Рим и Флоренция ме зареди с много енергия и емоции. Успях да посетя доста музеи и да се насладя на живо на шедьоврите на световната живопис.
В забързаното ежедневие кога намирате време за изкуство?
Всичко е въпрос на добра организация и желание. На мен никога не ми стига времето за рисуване, но това е въпрос на достатъчност, не на невъзможност. Все пак за една жена е по-трудно да бъде 100% творец, предвид задълженията, които има като призвание.
Как преминава един Ваш ден?
Един мой ден преминава в непрекъснато действие. Сутрин, след като изпратя децата на училище, задължително пия едно кафе, подреждам мислите, идеите и задачите и след това започвам с активната им реализация. Задачите са от битов характер, а идеите от художествен, следобедите ги посвещавам на децата. Вечер, пред компютъра, предимно се занимавам с отговаряне на писма на клиенти и пак рисуване. На много ще им се стори еднообразно, но истината е, че никога не скучая и почти никога не почивам.
Как се появи идеята творчеството Ви да се пренесе в света на модата, чрез ръчно изработени шалове, дрехи?
Започнах активно да рисувам върху коприна още, когато бях ученичка. В часовете по текстил ни показаха разни техники и ми се стори страшно забавно.
Тогава се свързах и с дизайнерката на шапки Ирина Сардарева, в чиито магазини предлагах и моите шалове. Днес се занимавам повече с живопис, но при всяка възможност се връщам и към коприната, която си ми е дългогодишна страст.
Какво следва сега, предстоящи пътувания, участия, изложби?
В последните дни моя картина беше избрана и ще представи България на международна изложба в Рим през февруари тази година. Получих и покана за преставяне в Музей на Европейското изкуство за последните 25 години в Дания. Надявам се, да имам и други възможности, които да използвам за популяризирането на българското изкуство.
Повече за Галя Букова:
Родена е на 19.07.1978 г. в гр. София. През 1997 г. завършва Средно художествено училище по приложни изкуства „Св.Лука”, София, специалност текстил. 2000 г. учи в Кралската академия в Хага /Холандия/, специалност мода. 04.07.2003 г. завършва колеж „Делта” специалност програмиране. Член е на Мондиал Арт Академия.
По време на средното си образование започва да рисува шалове върху естествена коприна, показвани в ревюта, организирани от „Къщата на шапките” на Ирина Сардарева. От 2001 г. година рисува живопис. Открива нови възможности да популяризира творбите си в интернет пространството, което прави и до днес. Изкуството й е смело и контрастно, работи в няколко стила –сюрреализъм, кубизъм, поп арт и класическа живопис. Постоянно търси нови техники и похвати и ги прилага в творбите си.
Самостоятелни и колективни изложби: 1993 г. групова изложба живопис град Божурище; 1994 самостоятелна изложба Графика и живопис в град Каварна; 1996 г. галерия „Иван Фунев”, рисувана коприна, гр. София; 1996 г. участие в годишната изложба на СХУПИ в Националния исторически музей, София; 1998 г. ревю в Седмицата на аксесоарите в София; 1999 г. ревю в Седмицата на аксесоарите, София; 2000 г. ревю в Седмицата на аксесоарите, София; 2002 г. участие в международна изложба „Икар” - Западна Каролина, САЩ; 2006 г. участие в международна изложба Арт Домейн, Лайпциг, Германия; 2008 г. първа награда за текстил /коприна/ Авинсен Арт онлайн; 2011 г. почетна награда в онлайн конкурс Артавита; 2011 г. Арт Виза България, групова изложба, гр. София; 2011 г. галерия България, групова изложба, гр. София; 2012 г. Участие в Международно изложение Parallax Art Fair, Великобритания (Лондон); 2012 г. Арт Виза България, групова изложба, гр. София; 2014 г. представяне в Галерия Хроматика, Испания; 2019 г., участие в групова изложба „Преди да се изгубим в лятото”, галерия Класика, гр. София.
Произведения на Галя Букова се намират в много частни колекции в България и чужбина - Германия, Франция, Великобритания, САЩ, Канада, Испания, Португалия, Русия. Финландия, Швеция, Швейцария, Австрия, Италия, Холандия, Белгия, Македония, Ирландия, Исландия, Кореа, Филипини,Тайланд, Индия, Хонг Конг, Южна Африка, Индонезия, Мексико, Аржентина, Австралия, Дубай, Малта и Нова Зеландия.
Творбите на Галя Букова може да разгледате на: www.artbukova.com и във Фейсбук.
Стефани Божинкова, © Copyright - EspressoNews
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на статията без разрешение от страна на EspressoNews е забранено. Снимките са предоставени от Галя Букова за ползване само и единствено от EspressoNews.
