Българската история предлага безброй поводи за гордост, но и за срам. Срам и недоволство от дълго сведените пред робството глави. Но нима свободата не е по-сладка след дълго потисничество?
За съжаление на повечето хора, неопитали от свободата, им е отнело дълго време, за да се научат как да я прилагат в живота си. За щастие първите поводи не надделяват над вторите, но за жалост през последните години се появи терминът „нихилизъм”. Той важи за хора, които не се интересуват от собствената си история и национални богатства, показвайки безхаберието си едва ли не с гордо вдигната глава.
Разбира се, не всички са такива и има много съвременни и успели българи, които могат да ни послужат за пример за съвременен национален герой. Те опитват да променят страшната реалност, създавайки непрестанен поток от позитивни новини. Добротворчеството, заложено в героите на Йовков, трябва да бъде винаги на мода. От нас зависи дали ще се стремим да го прилагаме във всички сфери от живота си. Не бива да се уповаваме единствено на миналото си и да забравяме, че трябва да създадем едно по-добро настояще, с което да се гордеем.
През ноември 2019 г. излезе книгата на Даниел Пенев „Хората, които променят България: Вдъхновение в 30 истории”. В някои от разказите си, в които са вплетени интервюта, са обединени повече от един българин. Мариела Станулова и Христо Бояджиев, например, основават сдружение „Тук - Там”. Първоначално през 2008 г. то все още се води доброволческа организация, обединяваща българи, завърнали се от чужбина, и включвайки ги в социални дейности. По-късно, през 2010 г., организацията се превръща в социален бизнес, който все още е част от неправителствения сектор. Днес сдружението се е посветило на три проекта: „Кариерен Кошер” - кариерен форум, свързващ компании с българи с опит в чужбина, които проучват възможностите за професионално развитие в родината си. На следващо място е „Гид на новодошлия” - наръчник, имащ за цел да помогне на завърналите се да свикнат отново със случващото се в България и да бъдат информирани. Най-новият проект е Фондът за стипендии на „Тук - Там” „Иди, учи и се върни”. Той служи в помощ на българи, които са приети в университети в чужбина и възнамеряват да се върнат в България след края на обучението си. Мариела и Христо са само част от многото млади българи, които се борят за развитието на България, показвайки, че има смисъл да се живее тук. Мрънкането, апатията и отричането на каквото и да било хубаво в родината ни са неща, в които те не виждат смисъл. Промяната зависи от всеки един от нас, а вярата за по-хубав ден трябва да бъде подкрепена от съответните действия, за да стане реалност.
Изворът на вечната гордост от славното ни минало може да бъде пренесен и в настоящето ни. Захващайки книгата на Даниел Пенев, пред очите ви ще изскочат още безброй примери на хора, с които трябва да се гордеем и на които да подражаваме. Те имат нужда от нашата подкрепа. По този начин националното ни самочувствие ще бъде повод за една нова и съвременна мода. Всеки съвестен човек ще иска да я следва и прилага в собствения си живот. Начин за това е като човек стане част от някое от тези сдружения или участва в благотворителни дейности. Така най-лесно и ефективно се усеща промяната, която правим в света.
Бихме могли да поставим началото на една нова ера като създаваме и обръщаме внимание на хубавите новини от сегашната история. Например през последните дни в България се наблюдават две крайности на отношение към корона вируса. Единият е паника, граничеща с истерия за запазване на живота, а другият - безхаберие и лекомислено изричане на думите: „То мен няма да ме хване, защо да се притеснявам?”. По-добре е да се намираме в първото положение, защото тогава поне показваме, че сме загрижени за запазването на здравето и живота на нас и тези около нас.
Изправени сме пред поредното изпитание към нас като народ. Ще бъдем ли единни и ще помогнем ли на изпадналите в нужда, които не могат да си набавят нужните стоки, или ще увеличим броя на прищевките си за безцелни разходки, вместо да си седим вкъщи? Целогодишно плачем за отпуски и ваканции, а сега когато ги имаме на разположение, не ги спазваме. Лично отношение към законите и нарежданията или отказ да съзрем сериозността на ситуацията? Айнщайн е казал, че илюзията за знание е по-лоша от незнанието. Затова трябва да се информираме от сигурни източници, вземайки мерки за самите себе си. И това ще отмине. Но до този предстоящ момент не бива да падаме духом, бидейки егоисти спрямо обкръжаващия ни свят. „Око за око, зъб за зъб и скоро целият свят ще ослепее.”, е казал Махатма Ганди. Мисълта му е подходяща за сегашната ситуация, подтикваща ни да се замислим кое е по-важно - парите или живота ни.
 Приказната хижа Македония - рилска магия между два върха |
Материалът е изготвен от Мария Стоева, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин