Тазгодишните избори станаха ринг на много драматични битки с неочакван развой и нови попълнения. И въпреки това поводи за оптимизъм определено ИМА. ГЕРБ са на въжетата, „Има такъв народ“ се приближава към колана на победителите, следван плътно от „Демократична България“, а БСП биват изпратени в нокдаун. Въпросът е каква ще бъде развръзката?
Определено много неща могат да бъдат казани за последните парламентарни избори. ГЕРБ грабнаха първото място, но Борисов подаде оставка. Въпреки това, дори преди да се е оттеглил, неговото възмездие влезе в сила. Управляващите на предишното правителство успяха да заложат капан на новоизбраните партии - проблемите, които дълго време бяха игнорирани или прикривани. Много такива могат да бъдат изброени: бъдещето на въглищните райони, здравната реформа, въпросителните по плана за въвеждане на еврото, лошото състояние на публичните финанси, големи инвестиционни проекти, които стоят незадействани, справянето с пандемията и т.н. Отказът за подаване на оставка беше обоснован с извинението, че ново правителство няма да има времето, силата и опита да се справи с толкова многобройни проблеми. Проблеми, които на пръв поглед наистина изглеждаха обезкуражаващи. Но това оправдание всъщност даде време на миналото правителство да направи още по-сериозни грешки през изминалата зима. И сегашното ще трябва да се сблъска с много неща, за да успее да осъществи някаква промяна.
Има много въпроси, които се задават на хоризонта. Един от тях е как толкова различни партии ще успеят да съставят правителство. Защо първите три победителки от изборите мълчат? Ще издържат ли новите попълнения на изкушенията на властта и ще успеят ли да изградят нужния морал? Планът за възстановяване и устойчивост ще влезе ли в сила? Как ще се справят с пандемията? Как ще се осигури по-бързо икономическо развитие, повишаващо стандарта на живот? Разбира се, има и доста други. Нормално е и на повечето от тях отговор да няма. Всички бързат да разберат какво ще се случи, ала основно хората не си дават ясна сметка, че за да получим отговори ще трябва да бъдем търпеливи, както би било логично да бъде след избори.
Лично мое мнение е, че първите три партии мълчат, защото БСП са сринати и в хаос от ниския гласуван вот. ГЕРБ са в задънена улица, понеже са изправени пред невъзможността да превърнат победата си в нов управленски мандат. Относно „Има такъв народ“ смятам, че дори те са изненадани от собствения си успех и сега, напълно оправдано, търсят решение за следващите си действия като политическа сила и огромното предизвикателство за съставяне на правителство. И точно това са най-големите опасени: Ще успеят ли тези партии да съставят такова и какво ще бъде състоянието му? На лице са и смесените чувства относно гласуващите българи в чужбина. Но лично за мен това е въпрос на разбирания и не може да бъде изяснен напълно.
И след като свалих всички карти на масата, мога да изкажа и цялостната си позиция по въпроса. Защото фактите трябва да са изяснени, преди да започна със своето мнение, иначе само философствам. Но едно е ясно - такова е състоянието ни в момента. Но лично според мен е напълно очаквано забавяне в съставянето на правителство и усложнения по този въпрос ДА ИМА. Все пак ние искахме промяна, но не заявихме конкретно каква да бъде тя. Затова и три нови политически сили изгряха на хоризонта. Проблем обаче е голямото различие между тях. Самият факт, че тези партии не са толкова подобни е следствие от нашите неизяснени цели. И този проблем има напълно възможна перспектива да бъде решен, стига да имаме нужното търпение.
Дали обаче новите партии ще издържат на изкушенията и ще се справят с множеството проблеми, които стоят пред тях - това никой не може да каже. Аз смятам, че всяка една от тях води впечатляваща политика и имат обещаващ план, което на мен ми е достатъчно, за да изчакам. Щом искаме промяна, ще трябва да бъдем готови да понесем и рисковете, които могат да дойдат като последствия от търсенето ѝ.
Но ето, че въпросната промяна, за която толкова се говори навсякъде, вече е факт. Българският гражданин стана и заяви ясно и точно, черно на бяло: „Стига!“ Броят подадени гласове за партията на Слави Трифонов беше един вик: „Писна ми! Искам промяна!“, от което аз останах очарована. Вместо само да се говорят празни приказки и да не се гласува, да се протестира, но това да не постига резултат, тази година и млади, и стари застанаха зад своето и защитиха позициите си. Купеният вот беше реалност, както винаги, но това не е само повод за възмущение, вече би трябвало да сме свикнали с него. Това е повече повод за възхищение, защото въпреки една такава трудност, едно подобно предизвикателство, ние сме се справили. Гласът на гражданина е надделял. Мисля, че това е демонстрация на сила и непреклонност. Мисля, че заслугата за това е на обикновения човек, който е решил да се бори.
Подновяване на една демокрация също е нужно да бъде правено доста често. С това освежаване може да се зародят нови идеи, да преоткрием нови хоризонти, да се справим с кризата. Настъпването на една политическа пролет, макар и плаха, за мен е нещо сигурно. Гласът на младите не бива да бъде пренебрегван като фактор също. Тази година той претърпя покачване и аз, като един млад човек, го знам от първо лице. Толкова млади гласоподаватели на предната линия свидетелства за загриженост за бъдещето и изразяване на гражданска позиция. Желанието за промяна означава, че тези млади хора мислят за своята родина и достигне ли се до промяна, ще останат в нея. Това може да засече спад в застаряващото население, увеличаване на работната ръка, тоест повече финанси и издигане на квалифицираната работна ръка. В следствие ще бъде подобрен стандарта на живот и повече хора ще остават в страната ни. А ако това не е справяне с кризата и икономическо развитие, то не знам какво е.
Разбира се, това са само догадки. Не може да се знае със сигурност, но ситуацията определено е обнадеждаваща. И последно - според мен притесненията от още едни избори далеч не са основателни. Успяхме ли да направим нещо веднъж, ще успеем отново. Дори дотогава може повече хора да са се убедили да гласуват и да са променили решенията си. Кой знае? Всичко е възможно, а това освежаване, което направихме на своето правителство, според мен може да се отрази благоприятно.
Поводи за оптимизъм определено има. Въпросът е доколко сте склонни да ги видите зад булото на негативното мислене. Усмихнете се и хвърлете по един поглед на добрите факти, не само на лошите. Имаме силата да направим страната си по-хубаво място и го доказахме. Бъдете позитивни!
Снимка: pexels.com
Материалът е изготвен от Християна Тасева, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Плевен, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
