Свобода, справедливост, равенство, мир, независимост, думи които хората забравиха и замениха с техните, носещи негативизъм, противоположни значения-ограничения, неправда, неравенство, конфликти и подчинение. Загубиха оптимизма, който носеха в душите си. И угасна огънят, бушуващ в сърцата им. Къде отиде българският дух, с който толкова се славим? Успяхме ли да го покажем в деня, в който ние избираме?
Темата е актуална, защото засяга живота на хората. Какво предстои да се случи? Ще успеят ли избраните партии да загърбят различията си и да се обединят? Ще има ли нови избори? Ще има ли промяна и каква ще бъде тя? И още куп други въпроси, които вълнуват част от хората, търсещи отговор. Апелирам всички, които се страхуват да задават въпроси, да го направят смело, без предразсъдъци и убеждения.
Въпреки епидемичната обстановка в страната ни и в света, изненадваща беше високата избирателната активност. Струпването на хора пред избирателните секции, без спазването на противоепидемичните мерки, със сигурност ще донесе своите последствия. Но хората направиха своя избор - да се изправят срещу страха и ограниченията. Дори неблагоприятните метеорологични условия, като силните валежи и студа, не възпрепятстваха българите. Волята беше по-силна и надделя. Но това достатъчно ли беше и заслужаваше ли си?
Хората бяха бесни и ядосани заради безотговорността, с която се подходи. Стотици българи не успяха да гласуват в чужбина заради опашките и законовите ограничения. Това е нечестно спрямо хората в комисиите и избирателите, които рискуваха здравето си, прекарвайки часове на изборния ден. Напливът на гласуващи беше огромен и очакван заради това и подготовката трябваше да бъде според очакванията. Това, което можеше да се направи, за да се избегне напрежението сред хората е добре организирано дистанционно гласуване. Така всички затруднени в изборния ден щяха да бъдат улеснени. Да не забравяме, че за първи път в изборите ни бе въведено машинното гласуване. Част от хората избраха да гласуват по съвременния начин, а останалата по традиционния - с химикал в ръка. Скептицизмът, който проявих към машинното гласуване, за съжаление не се опроверга. Появиха се редица сигнали от страна на гласоподавателите за проблеми с машинният метод. Макар че го намирам за недопустимо и некоректно, поглеждам оптимистично и проявявам разбиране и толерантност, тъй като е нещо ново за хората и тепърва предстои да го използват по- методично.
Много политолози и социолози се появиха в медийното пространство, излагайки своите възгледи и правейки прогнози. Опитаха се да направят автентични парламентарни сметки, които изглеждаха несериозни и недействителни. Гласуващите българи в чужбина, които демонстрираха силния си ентусиазъм относно гражданските си предпочитания, бяха много повече в сравнение с предходните години. Но това не е повод за радост. И какво от това? Да не би те да промениха нещо? Ами тук, в България, защо бяха толкова малко? Не можем да разчитаме на гласове, които са избягали от болезнената реалност, за да изживеят утопичният свят на техните убеждения. Налице беше и словесната враждебност от страна на политиците. Дискриминацията, омразата и идеологиите, на които се уповават и придържат ме разочарова и възмути. Намирам за патологично, политици да използват медийното пространство, като платформа за набиране на съюзници. Да спекулират публичността си за превес над емоционалните и дори фенските пристрастия. Ще направя сравнение с политиката в Америка. Шоуменът Доналд Тръмп, звездата от риалити шоу, човекът с огромно его, успя да влезе в Белия дом. В негово лице намирам някои от българските политици, които успяха да влязат в парламента.
В последните години хората са разтревожени и разгневени срещу всичко случващо се в държавата ни. Искат промяна, която да им осигури сигурност и защита. За жалост това не се случва. Тъжно ми е да виждам еднотипното време, в което живеем. Защо е така? Защо не успяваме да докажем на тези, които ни представляват, че сме силни и можем да направим невъзможното заедно?! Трябва да поемем риска на първата крачка. Понякога от любопитство, друг път от амбиция, но основно заради неконтролируемото желание за промяна. Това, което ме смущава, не са фактите, а страхът, който виждам в хората. Време е обществото да се събуди от кошмара и да се изправи смело срещу неправдата. Докато стоим с кръстени ръце и осъдителни погледи, това в политиката ни ще продължава да бъде новото нормално. На тези избори не видях очакваното обединение, а напротив неизбежното разединение. Много хора изразиха недоволство и упреци след резултатите на изборите. Защо хората са неудовлетворени, след като са били пасивни в правото си на глас?! Всяват само смут и безпорядък между гражданите. Вярно е, политиците не са достойни за постовете, които са заели, но народа е отговорен за това. Едно е сигурно, все сме сърдити, че ни управляват некомпетентни хора. Щом ние излъчваме тези хора да ни управляват, значи толкова си можем. Щом адекватните са пасивни, ние си заслужаваме съдбата. Хората обикновено биват привличани от еднаквото поведение. Имат за модел собствените си ограничения и са изпълнени с комплекси и предразсъдъци, затова и нищо не се променя.
Спомням си протестите, които се състояха миналата година. Тогава разбрах, че нищо не се е променило и няма да се промени. Одобрявам идеята на хората да се противопоставят на разрастващата се мафиотизация, корупция и беззаконие, както и срещу ограниченията на свободата на словото, но съм категорично против начина и действията на демонстрантите. Пацифист съм и заради това смятам, че можеше да се подходи много по интелигентно, разумно и смирено. По този начин ще докажем, че сме достойни да упражним правото си на глас и опровергаем мненията на онези, които ни използват и смятат за глупави. Докато има хора, податливи на манипулации и продават бъдещето на децата си за джобни, които се харчат мигновено, няма да имаме добре функционираща демократична държава.
Иска ми се да мисля оптимистично, но фактите, видяното и чутото са моите спътници на истината, които безкомпромисно будят скептицизмът у мен. Различията между отделните партии е пречка за тяхното обединение. Хаосът, който ще настъпи ако се организират нови избори ще бъде извънмерен за всички. Коалицията, която ще успее да се сформира, ще бъде изненадваща, но се надявам да бъде обнадеждаваща и носеща само позитиви.
Избирателите направиха своя избор - гласуваха доверие на управляващите, колкото и за безпочвено да го намирам. „Не е достатъчно да се спечели войната. По-важно е да се организира мирът.“ - Аристотел. Искрено се надявам да видя бленуваната промяна и мира. Всичко е краткосрочно и подвеждащо, затова трябва да спрем да се фиксираме в маловажните и преходни неща. По-важни са добре свършената работа и удовлетворяващите резултати, които с нетърпение очаквам. Оставям вратата открехната, с надеждата, че ще имаме светло и проспериращо бъдеще. Ние сме тези, които поставят правилата и пренаписваме съдбата си. Ще успеем да счупим оковите, за които е завързана държавата от нежеланите гости в лицето на политиците и ще я направим отново свободна.
Материалът е изготвен от Ивана Гошева, ученичка в 7 СУ „Кузман Шапкарев“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на: TBI Info
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
