На 30-ти юли 1919 г. е роден българският поет Александър Вутимски, чието име носи гордост в сърцата на всеки един жител на малкото градче Своге, скътано в полите на Стара планина, наречено още Перлата на дефилето. Въпреки че поетът си отива от този свят едва на 24 години, той оставя своята лирика, която и до ден днешен се чете. В следващите редове може да прочетете повече за него.
Александър Коцев Вутов е роден на 30 юли 1919 година в град Своге. До 10-годишна възраст живее в Своге. След трагичната загуба на близките си - майка, баща, двама братя, починали в продължение на една година от туберкулоза, се премества да живее при роднини в София. Вутимски завършва Първа софийска мъжка гимназия през 1937 година. Там той е изучавал българска граматика, математика, история, география, православие и латински език. През следващата година – 1938 – следва класическа филология в Софийския университет, но също заболява от туберкулоза и след една година прекъсва учението си. В периода от 1939 – 1943 година сътрудничи на основателят на списание „Златорог“ – Владимир Василев. Младият поет се лекува безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941 година – в санаториума в Сурдулица (град в Сърбия). Губи битката със смъртта на 23 септември 1943 година, едва на 24 години.
Александър Вутимски е поет на големия град. Лириката му показва живота в София такъв какъвто е - с неговите болки, с кръчмите, със самотните души – самотното момиче в кръчма, самотният фенер на забравен от всички кръстопът, скитници и пияници... Превъплъщенията на града в неговите творби са превъплъщения на собствената му душа. Градът е фон на онова, което ни внушава за себе си. Вутимски иска да бъде преди всичко себе си, не желае да прилича на другите и затова стиховете му са изпълнени с крайна откровеност, непозната преди в българската литература.
Поетът, както пише в своето есе „За силата“, се стреми да прозре „и зад най-жестоките случки непостижимото многообразие и постоянството на живота“. Той отрича меркантилното, властващо в модерната епоха, и е съхранил немалко от духа на романтиците. У него пулсира жаждата за повече духовност и това се вижда в творчеството му.
През краткият си житейски път, Вутимски не успява да издаде своя собствена стихосбирка, остава неиздадена и художествената му проза, която бива съхранена като машинописен препис.
Всички ние, жителите на град Своге, ценим творчеството на Александър Вутимски , затова през 2006 година община Своге и Съюза на българските писатели учредяват награда, носеща името на поета и се връчва в негова памет. Тя се присъжда на всеки две години. Наградените автори досега са Богомил Райнов (2006), Никола Николов (2008), Петко Томов (2010), Анибал Радичев (2014).
В чест на поета община Своге е издига негов паметник в края на 80-те години на миналия век, в близост до читалището.
Наше задължение е, като съграждани на Александър Вутимски, винаги да помним творчеството му и да го предаваме на следващите поколения. Поклон!
Материалът е изготвен от Антония Дикова, ученичка в 12 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.