Моят роден град остава завинаги в моето съзнание, защото тук съм израсла, тук съм получила вдъхновение и гордост от миналото на моя град. Сакралното минало на град Враца, което е повод за гордост на всеки врачанин е съхранено от величествения Етнографски комплекс носещ името „Св. С. Врачански“.
Предлагам на Вашето внимание интервю, с Г-жа Недка Димитрова, която е дългогодишен работник в Регионалния исторически музей заемащ длъжността завеждащ отдел етнография в Етнографски комплекс „Св. С. Врачански“.
В какво се изразява спецификата и уникалността на Вашето работно място?
Повече от 15 години работя в Етнографския комплекс, място пропито с народния дух на Северозапада, на българщината, на уникалните истории и преживявания на хората от Врачанския край.
Какво представлява Етнографския комплекс „Св. С. Врачански“?
Етнографския Възрожденски комплекс „Св. С. Врачански“ е архитектурно-етнографска музейна експозиция. Създаден е между 1972 и 1978 година. В него имаме централна сграда – това е училището Възнесение, в което се намираме ние и три възрожденски къщи на известни възрожденци от Враца, записали името си не само в историята на Враца, ами в историята на България – Димитраки Хаджитошин, Григория Найденов и Иван Замбин. Към комлекса имеме и една сграда, в която се помещават и сме експонирали модерни превозни средства за края на 19 и началото на 20 век, излезли от фабриката на прочутия врачанин Мито Орозов.
Представена е народната култура на Врачанския край, типични местни занаяти, културно-битови традиции. Отредено е специално място на Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България. Къщата на Димитраки Хаджитошев съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на 19 век.
Може ли да ни разкажете как във Враца са заражда занаятчийството, кои занаяти са основа за индустриялизацията на град Враца?
Като занаятчийско средище Враца води началото си още далеч в миналото, от 17 век насам. Към по-известните еснафи в града спадали: табашкият, бакалският, бъчварският, касапският, чехларският, ковашкият, златарският, грънчарският и др.
През 19 век в занаятчийското производство настъпила чувствителна промяна и Враца става известна с бубарството и копринарството, кожарството и месопреработвателната промишленост, куюмджийството – на природните изкопаеми в околностите на града. Особено характерно за врачанската икономика било развитието на бубарството и копринарството. Врачанската коприна според мнението на австрийски експерти била от специален сорт, ценен високо на австрийския пазар. Във връзка със засиленото търсене на коприна на международния пазар през 1870 г. чужди фирми от Франция и Швейцария открили във Враца две представителни търговски кантори за закупуване и износ на бубено семе и коприна. Най-голям интерес към нея проявявали албанските търговци, които идвали във Враца, закупували коприна в големи количества и я продавали в Сърбия, Босна и Албания.
Кожарската промишленост била също много развита във Врачанско. Табашките работилници били разположени по протежението на река Лева, от двете й страни, наброявайки повече от 120 работилници, произвеждащи бял и червен сахтиян. Кожарският еснаф бил най-добре организиран и се ползвал с ред привилегии пред властите. Голямо развитие във Враца има и златарството – изработката на фини предмети за украса.
Всички тези занаяти имат специално място в нашата музейна експозиция, за която сме отредили място в къщата на Иван Замбин.
Имаме и специална сграда посветена на коларството, прославило Враца в Европа. Коларската промишленост във Враца се свързва с името на Мито Орозов. Той е рядък и оригинален човек, самоук работник, творец, надарен със силна воля и твърд характер.
Г-жо Димитрова, тези седмици са множество пролетни празници. Може ли да ми кажете кои обичаи и традиции се възстановяват в комплекса?
В навечерието на първи март с децата от началните училища организирахме работилница за мартеници, като изработените от децата мартеници бяха предназначени за благотворителни цели – помощ за деца в неравностойно положение и за Дома за стари хора. Така се възпитават и общочовешките добродетели у децата. Предстои възстановка на обичая „Лазаруване“, а седмицата преди Великден ще боядисваме великденски яйца, като отново ще развиваме и благотворителност.
С какво етнографския комплекс допринася за развитието на врачанския дух?
Комплекса се намира в центъра на града, в края на ул. „Търговска“, улицата, която навремето е била от двете страни с много дюкани, много майстори, които са работили различни занаяти – златарство, грънчарство, търговски дюкяни за копринени изделия. Искам да кажа, че самата улица е заредена с много енергия врачани трябва да се гордеят, че имат такова място точно в центъра на града, и както споменах не само посетителите от Враца, България, а и чужденците са много заинтригувани и благородно завиждат на врачани за богатството, което имат.
Материалът е изготвен от Румяна Георгиева, ученичка в 11 клас, в СУ "Христо Ботев" град Враца,за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.