С огромно вълнение Ви представям една необикновена жена. Жена, която винаги е била пример за мен. Директорският пост не е професия, а е призвание за нея. Искрена, емоционална и въздействаща, Ваня Огнянова е директор на Основно училище „Васил Левски“ в село Церово. Нейната работа е една от малкото, които измерва своя успех през успеха на другите. Тя притежава умението да „предаде нататък“, да подкрепи и насърчи. Жена, която е способна да раздвижи най-съкровените струни в душата ти и да ги превърне във вдъхновение.
Г-жо Огнянова, пандемията постави всички ни в необичайна ситуация. Образованието трябваше да превключи на нов режим в рамките на дни. Как протича дистанционното обучение на учениците от ОУ „Васил Левски“, с. Церово?
За нас дистанционното обучение беше поредното предизвикателство. Отдавна сме вкарали съвременните технологии в класните стаи. Но да обучаваме дистанционно не бяхме планирали. Трябваше да се организираме много бързо. Първата седмица беше много трудна за всички - и за учителите, и за децата, и за родителите. И сега не е лесно, особено за по-малките ученици. Работим в платформи с видео връзка. На пръв поглед, сега след като се изгладиха първоначалния стрес и хаос, процесът не се различава кой знае колко от обучението в клас - учителят преподава, поставя задачи, следва обратна връзка. В крайна сметка - децата учат и усвояват, и вървят напред. Но всички вече искат в училище. Защото липсва един много важен компонент от образователния процес - социализацията, живия контакт.
Смятате ли, че бъдещето е в онлайн класната стая? Има ли нещо, което ученикът ще пропусне в нея за сметка на класическата?
Не. Трябва да се прекарва повече време с хора, а не с устройства. Онлайн класната стая би могла да бъде вариант, но не и алтернатива. Би могла да подпомага обучението на отделен ученик, групи ученици или дори всички ученици, при определени ситуации, но не бива да замества традиционната класна стая. Човекът е социален индивид и детето трябва да се развива в социална среда.
От какво зависи съдбата на училищата в малките населени места?
Всяко населено място заслужава да има училище. И противно на мненията на хора, които никога не са влизали в такова така наречено „малко“, „селско“ училище, ще ти кажа, че тези училища имат повече предимства, отколкото недостатъци - малък брой ученици в клас, прилична дисциплина, постоянна връзка с родителите. И когато към това се добавят високообразовани учители, с опит и знания и необходимата материална база… човек няма какво повече да желае. И за скептиците да кажа - и малките училища могат да имат прилична материална база. Ако не вярвате, елате ни на гости!
От 2000 до 2020 г. в страната затвориха врати много такива малки и не толкова малки училища. Ако трябва да сме точни - 1048 общообразователни училища. Времето ще покаже дали това е било грешка.
И това ще продължи да се случва, ако не се предприемат мерки за оздравяването им. Ако не се задържат младите хора, които вече са родители или тепърва ще стават родители и не спре негативното отношение към селските училища. За първото трябва да се погрижи държавата, а второто зависи от нас. От това как си вършим работата.
Какви са ключовите събития за ОУ „Васил Левски“, чрез които опазвате българските традиции и обичаи?
Празниците са неотменна част от дейността на училището. Така е било, така е и най-вероятно така ще бъде. Основната роля на училището е да обучава, да дава знания, но и паралелно с това да възпитава духа на подрастващите. Всяка година отдаваме почит на народните будители на 1 ноември, на нашия патрон Васил Левски на 19 февруари, на предците ни, загинали за по-добро бъдеще на 3 март, на природата в Деня на Земята, на писмеността и културата на 24 май, празнуваме Коледа, Първа пролет. А за празници като Лазаровден и Цветница, Баба Марта, децата се включват в мероприятията на НЧ „Христо Ботев - 1929“. Пак там нашите деца танцуват народни танци, пеят непреходните фолклорни песни. Когато гледаме в една посока, резултатите са налице - чудесни деца с отношение към българското.
Какъв е пътят към успеха?
Успехът има много лица, но предполагам имаш предвид успеха като просперитет. Добрата основа /възпитание, образование/, упоритият труд и целеустременост са предпоставка за просперитет на човека. Смятам, че всеки човек, който е намерил своето място в живота и работи това, което обича, е успял. Защото успехът не се измерва само със средствата в банковата сметка, нито с това колко високо в йерархията стоиш /все пак и местата там са лимитирани/.
Кои според Вас са успешните ходове за успешното развитие на родния ни край?
Това е въпрос за политици и икономисти, но ще изразя мнение като директор на училище, което трябва да подготвя децата за живота им като граждани. И в това си качество смятам, че най-добрата инвестиция са младите хора. От човешкия фактор зависи как ще живеем. И в този смисъл преди да говорим за каквито и да било инвестиционни проекти, трябва да създадем човешки ресурс за осъществяването им. Всички знаем за страни, богати на природни ресурси, но с ниско качество на човешките ресурси, в които цари бедност и мизерия. И обратно - редица страни, бедни на природни ресурси, но притежаващи висококачествени човешки ресурси, са икономически „оазиси“ с висок жизнен стандарт. Ние имаме природния ресурс, имаме и прекрасни, интелигентни и образовани хора. Трябва само да намерим успешната формула, да съчетаем даденостите и да работим.
Територията на община Своге е щедро надарена от природата с изключително красиви места за посещение. Организирате ли често походи за учениците?
О да. Но не толкова често, колкото би ни се искало. Правим училищни походи поне два пъти в годината, а часовете по природни науки, когато материалът и условията позволяват, се провеждат в околностите на Церово.
Г-жо Огнянова, споделете кога/как станахте директор на ОУ „Васил Левски“- с. Церово и харесвате ли работата си?
През 2011 г. беше обявен конкурс за директор на училището. Явих се, спечелих го и през февруари 2012 г. започна приключението „Директор на училището в Церово“.
Харесвам работата си. Не случайно я нарекох приключение. Никога не ти е скучно. Да се работи с деца и за деца е благословия. А да знаеш че си допринесъл с нещо за техните усмивки е безценно. Да виждаш как децата, които са започнали от А и Б се превръщат в успели млади хора, реализират се и дават своя принос за бъдещето - незаменимо /училището ни е малко и въпреки, че след 7-ми клас учениците ни напускат, за да продължат в средни училища, ние не прекъсваме връзката си с тях/. Това е работа, която дава удовлетворение всеки божи ден.
Трудно ли е да бъдеш директор на училище?
Ще използвам автентичен разговор между учител и палав ученик, който е прекрачил някои граници:
- Искаш ли да те изпратя да видиш какво прави директорът?
- Е, какво прави играе си на компютъра…
Така изглежда работата на директора в очите на децата… Може би така си мислят и много от хората, които не познават естеството и. Когато споделя, че съм уморена са ми казвали „… от какво толкова се умори, нали цял ден седиш…“ Да, така е. Директорът седи в един кабинет, пред компютъра, с телефон на ухото…. Мечта! И малко хора виждат пушека от ушите. Носи огромна отговорност – пред децата, родителите, обществото. Планиране, разчети, анализи, доклади, проблеми, множество организационни и административни дейности. И въобще не искам да споменавам всички институции, чиито изисквания трябва да изпълни едно училище, респ. директорът. Но слава богу не е сам в това. Зад него стоят едни други безкрайно отговорни и всеотдайни хора, чиито труд в последните години се неглижира и незнайно защо вниманието се съсредоточава върху някакви видими на повърхността благини - „краткия“ работен ден, отпуските и от известно време „големите“ заплати. Малко хора знаят, че краткият работен ден често трае доста повече от 8 часа, „голямата“ отпуска е уплътнена с подготовка на новата учебна година, а голямата заплата е доста по-малка от заплатата на не дотам квалифициран служител в прилична фирма. Без тези хора, без учителите и най-добрият директор би се провалил.
Какво е посланието Ви към учениците и техните родители?
Тъй като водим този разговор в навечерието на 24 май, през 2020 г., в условията на епидемия и онлайн обучение искам да изкажа безрезервната си благодарност към родителите, учителите и нашите деца за търпението, съпричастността и всеотдайността в името на напредъка. И да им кажа, че ситуацията ни показа, че класната стая може да бъде навсякъде, стига да не сме загубили зрънцето любопитство, с което всеки е надарен. Те са герои.
 Актрисата, заради която обикнах киното |
Материалът е изготвен от Мариана Георгиева, ученичка в ПГ „Велизар Пеев“, гр. Своге, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин