Васил Кънчов е роден на 14 (28) юли 1862 г. във Враца в семейството на Иван и Къна Кънчови. Посрещат го с радост, тъй като преди него четири деца умират още малки от различни болести. Бащата Иван Кънчов е бъчвар, но въпреки добрия си занаят едва изкарва прехраната за семейството си.
Шестгодишен Васил започва да учи в Долномахленското училище. След това продължава във Възнесенското. Тук огромно влияние върху него оказва Иван П. Славейков. Покрай революционните събития от април 1876 г. , Възнесенското училище затваря врати и учениците не успяват да завършат учебната година. Семейството на В. Кънчов обеднява още повече и не може да му осигури средства да продължи образованието си другаде. Четиринадесетгодишният Васил е принуден да изкарва сам прехраната си. Става слуга в бакалницата на видното търговско семейство Йоницови. Там остава две години. Йоницови се грижат за него като за свой син. Васил чете книги от домашната им библиотека. По-късно той напуска богатото семейство и със спестените пари отваря малко дюкянче в работилницата на баща си. Не след дълго обаче разбира, че търговията не го влече.
През 1878 г. Васил Кънчов започва работа като писар при общинското управление на Враца, за да спести пари да продължи образованието си. През 1879 г. обаче дава част от спестените си пари, за да отиде във Велико Търново и да види Великото народно събрание.
През лятото на следващата 1880 г. той взема изпитите за IV клас и заминава за Лом с надеждата, че ще получи стипендия за бедност, за да учи в тамошната гимназия. След като не успява, се връща във Враца. Със средствата му помага Врачанският градски съвет, трогнат от неговата молба: „Ще бъда во веки признателен за добрината, която ще сторите и във всеки случай ще съм готов да послужа във всяко отношение на родния си град. “ Съветът му отпуска 100 франка в „правителствен курс“, за да продължи образованието си в Ломската гимназия.“.
На 1 септември 1880 г. Васил Кънчов се записва в IV клас на гимназията. Не му признават врачанското четирикласно свидетелство, тъй като липсват изучавани в Лом предмети. Но за сметка на това го приемат без изпит. По-късно училищното ръководство му отпуска и стипендия от 40 лв. месечно. По време на четирите години учение в Лом, наред със своите ученически задължения Кънчов развива и културно-просветна дейност. Избират го за председател на ученическото дружество „Зора“. Ваканционните месеци Васил прекарва при родителите си във Враца. По това време се разгаря страстта му да пътешества, да открива непознати месности, да изучава бита и миналото на населението. Кръстосва Северозападна България и прави първите археологически разкопки в околностите на Враца.
„На консерваторите не правете никакви отстъпки“, така гимназистът Васил Кънчов си позволява да посъветва стария политик Драган Цанков, който през 1881 г. е интерниран във Враца и от там води борба срещу режима на пълномощията.
На 22 г. Васил Кънчов завършва реалната гимназия в Лом. В архивния фонд на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий ” се пази зрелостното му свидетелство от 07.06.1884 г. На тази възраст той вече изявява желанието си да се посвети в служба на народа: „да изуча народа, да видя неговите нужди и да положа целия си живот за тоя народ“, пише в един от неозаглавените си ръкописи.
През лятото на 1884 г. Васил Кънчов прави постъпки пред Врачанското училищно настоятелство и подписва Условителен контракт, с който е назначен за Главен учител по български език и история в четирикласното училище.
Като учител във Враца, Кънчов взема активно участие и в дейността на читалище „Развитие“ (възобновеното ученолюбиво дружество „Успех”). Той е един от учредителите му. Учредителното събрание се свиква на 12 август 1884 г. в Стефанаковия хан. На него е избрано привременно настоятелство от четири лица: Христо Йордакиев, Никола Николаев, Мито Орозов и Васил Кънчов. За председател е избран Стефанаки Савов, за подпредседател – Васил Кънчов, а за касиер – Мито Орозов.
През 1885 г. Васил Кънчов заминава за гр. Харков в Русия да учи със стипендия от Добродетелната дружина в Букурещ. В Харков той записва естествени науки. Скоро обаче се налага да прекъсне следването си заради Сръбско-българската война. Васил се връща в България, записва се в ученическия легион, но не участва в бойни действия. След войната заминава за Мюнхен (1885-1887 г.). На 12/24 ноември 1886 г. Кънчов пише от Мюнхен: „…Не личностите създават събитията, но събитията създават личностите. Това е историческа истина. Когато ябълката узрей, тя пада само при най-малкия ветрец. От един път чухме това пусто „ Не му е било времето“. А бе, хора божи, кой е в състояние да спре буйния поток,който така си пробива места из канарите!“.
В архивния фонд на Кънчов е запазено свидетелството му от 1887 г. , издадено от Висшето селско-техническо училище. След лятната ваканция, прекарана във Враца, Васил Кънчов се връща в Германия, този път в Щутгарт. Постъпва във факултета по химическа технология в Кралската политехника. През 1888 г. обаче заболява от ревматизъм и заминава за австрийския град Меран да се лекува. Там научава, че стипендията му е прекратена. Получава и друга лоша новина – Мито Орозов му съобщава в писмо, че майка му е починала.
В края на април 1888 г. се връща за кратко във Враца. После заминава за София да търси работа. Навсякъде обаче среща затворени врати и решава да си помогне сам – планира да създаде индустриално предприятие за производство на лимонтузу, но не намира капитал и се отказва от идеята си. Не се задържа и в Княжеското железарско училище, където постъпва през месец юни. Малко след това баща му умира. През същата година Васил Кънчов изпраща молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначен за учител в Солунската гимназия.
В мъжката гимназия Кънчов учителства от 1888 г. до 1891 г. Още в първите си писма до Орозов той пише: „Мито аз съм тук вече един и половина месеци. Запознах се с тукашния живот и съм половин македонец. “.
В това време с негово участие се откриват нови български училища – в Демир Хисар, Струмица и др. Голяма е заслугата на Васил Кънчов и за запазване автономията на български училища в Турция.
На 30.09.1890 г. В. Кънчов се венчава за Христина Н. Балтаджиева – учителка в девическата гимназия в Солун. На 24.10.1890 г. Кънчов пише до Орозов: „Аз в Солун отидох много надалеч. Излекужах се и се ожених. Първото без съмнение, а второто? Ще видим. Живея добре. То стана не отведнъж, а много постепенно. Даскалите редко биват богати, а аз не ще бъда от тези редки изключения. Моята орисница, когато съм се родил е казала: „Пара в джоба си да не видиш“. Пък после се съжалила и на отиване казала: „Но ще да намирваш, колкото за прехраната“. И добре сторила. “.
Семейното им щастие обаче не продължава дълго. Христина се простудява и въпреки усилията на лекарите да я спасят почива на 05.01.1893 г. Оставя неутешимия си съпруг с единствената им дъщеря Невена на една година и четири месеца.
През 1893 г. към Българската екзархия в Цариград се разкрива длъжността „Главен екзархийски инспектор на българските училища” в турските вилаети. Васил Кънчов кандидатства за нея и е назначен. За четири години успява не само да запази автономността на българските училища в Европейска Турция, но и да ги увеличи четири пъти, а броят на учениците и учителите – три пъти.
Солунският и Цариградският период в живота на Васил Кънчов е свързан и с неуморната му дейност да изследва и опише бита, културата, географията и етнографията на западните и южните български краища.
През следващите години Васил Кънчов работи в българската образователна система в Македония. Той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия (1888 г.-1891 г.), директор на българските училища в Серско (1891 г.-1892 г.), директор на Солунската гимназия (1892 г.-1893 г.), главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония (1894 г.-1897 г.). Тези му пътувания му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония - „Македония. Етнография и статистика“.
След завръщането си в България той се включва в Прогресивнолибералната партия. От 1898 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В началото на 1902 г. става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев, но месец по-късно е убит в кабинета си.
За Васил Кънчов скърби и родна Враца. Читалище „Развитие“ поема инициативата за организиране на възпоменателно честване. Поменът за 25-годишнината от убийството му се превръща в обществен израз на признателност към неговия живот и дело.
„Градът е окичен със знамена; граждани, деца и старци се напътват към катедралната черква, която се оказа тясна да побере всички, които искаха да се помолят. “
И този велик човек е пример как от бедно семейство, което едвам намира пари за прехраната си става български учен, географ, историк иполитик, автор на множество географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902 г.).
Таня Велманс – внучката е единствената жива потомка на Васил Кънчов. Живее в Париж. Чете лекции в университетите на Европа, Америка, Япония и представя Франция на международни конгреси и конференции. Автор е на шест книги, сборници, десетки студии и монографии.
В родният град на дядо си Таня се връща неочаквано и изненадващо случайно. Всичко започва от един телефонен разговор. Обажда й се директорката на врачанското училище „Васил Кънчов“. Обяснява й, че от дълго време я търсят. Изпращат и покана за участие на 50 годишнината от откриването на училището и 125 годишнината от рождението на Васил Кънчов. Би ли се съгласила да присъства?
„Благодаря Ви. Много съм развълнувана, много съм щастлива. О, колко се радвам. Ще направя всичко възможно да дойда.“, отговаря Таня на чист български език.
Телефонният разговор я върнал назад към дядо й. Почувствала се щастлива, че Васил Кънчов не е забравен, че години след смъртта му едно училище във Враца проучва живота и делото, възкресява паметта за бележития българин.
Реших да пиша за тази личност, защото е тръгнал от едно нищо. Не е бил в богато семейство, не е наследил нищо. Единственото, което е имал е подкрепата на семейството му, което му е било напълно достатъчно за да се справи. Не случайно написах повече за живота му, защото повече хора трябва да разберат през какво е минал за да успее. Мой вдъхновител е точно заради това, защото животът му не е бил изобщо лесен и се е трудил за всичко, което е постигнал. Не само аз се гордея с него, ами и цяла Враца, и извън нея. Заслужил е напълно доброто си име и обичта на хората. Аз съм наистина горда, че живея в град, в който се е родил такъв човек и съм горда също, че уча в училище кръстено на него.
Материалът е изготвен от Силвия Илиева, ученичка в 10 клас, на СУ "Васил Кънчов", град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет
Снимка: wikipedia
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.