Повечето я познават като Ел Феъри, автор на фентъзи романа „Академия за магьосници“, който стана най-продаваната книга на Панаира на книгата в София през 2018г. Но кой е човекът зад псевдонима?
Вероника Везенкова, 20-годишно момиче от Благоевград, за което животът е изкуство, а изкуството - живот, разказва за това какво е да си млад автор в България, кои са важните хора в живота й, както и за едно от най-големите богатства на родния край- талантливите хора.
Повечето хора те познават с псевдонима Ел Феъри. Коя обаче е Вероника? Представи се накратко.
Казвам се Вероника Везенкова, на 20 години съм и съм от Благоевград. Имам брат и сестра, които много обичам. Изключително важно нещо за мен е, че обичам да пиша, да рисувам и да пея. Пиша от много малка и това е най-любимото ми хоби. Когато нямам какво да правя или пък не се чувствам добре, се обръщам към писането и то ме пренася, където поискам.
Започнала си да пишеш „Академия за магьосници“ на крехката възраст от 15 години. Научи ли нещо ново за себе си през периода до издаването?
Колкото нови неща научих за героите, толкова научих и за себе си, така че абсолютно да! Според мен историята е и затова да видим по какъв начин персонажите порастват в собствените си приключения и паралелно с тях и авторът, и читателят да открият нещо ново за себе си. Това е една от най-важните цели на книгата- да ни издигне в някакъв аспект, ако може да ни накара да се почувстваме по-добре, ако може да ни накара да се замислим за нещо.
Какво послание искаше да предадеш чрез книгата си?
Послание… хм. По-скоро исках, когато някой прочете книгата да види начина, по който мисля, да достигне до моите разсъждения, които съм предала чрез героите. Посланието е хората да не се спират пред пречки, които те сами си създават. Именно на това съм заложила при главните герои. В началото всички се поставят в граници, които си мислят, че не могат да преминат, защото така им е казано и наложено. В някакъв момент обаче преминават тези граници и осъзнават, че потенциалът им е огромен и безкраен.
Имаше ли някакъв момент, в който ти самата се съмняваше в собствения си потенциал?
Абсолютно. Въобще не очаквах „Академия за магьосници“ да бъде факт. (Смее се.) Пишех я по-скоро за себе си, защото по този начин се измъквах от реалността, от училището, от всички гадни неща, които ми се случваха. Пренасях се в този измислен и вълшебен свят и в крайна сметка, когато разбрах, че трудът ми ще бъде публикуван, не можех да повярвам. Беше един невероятен момент, защото осъзнах, че специалното усещане, което изпитах, докато пишех, ще достигне и до много други хора.
Сега след като вече книгата е на бял свят и пожъна толкова голям успех, промени ли се по някакъв начин подходът ти към писането?
Това е интересен въпрос. Да, определено! Начинът, по който пиша в момента, защото не съм спряла да пиша и най-вероятно никога няма да спра, е доста по-различен. Ако преди пишех само за себе си, то сега пиша, за да открия нови и по-емоционални неща. Искам да споделям с читателите нещо интересно. Смятам, че четенето на една книга е приключение и сега се опитвам да направя това приключение, колкото се може по-забавно и лично.
Във връзка с това кога можем да очакваме нещо ново от теб. Можеш ли да издадеш нещо специално за читателите на EspressoNews?
Засега това е тайна. Когато пиша нещо, гледам да не се поставям в много стриктни срокове, защото започвам да се паникьосвам. Не съм сигурна точно кога, но гарантирам, че нещо ще се публикува.
В момента положението в света не е много розово. По какъв начин пандемията променя живота на един млад автор?
По абсолютно никакъв начин!(Смее се.) Седя си вкъщи, пиша си, рисувам си. Единственото, което ми липсва е, че не мога да си отида на село и да си гушкам котките.
А трудно ли е да си творец в България?
Нямам опит с това да си творец извън България, но като цяло не съм ставала свидетел на много български творци, които да излизат на показ. Може би хората просто имат предразсъдъци спрямо българите, което е доста тъжно. Разбира се, не трябва да има предразсъдъци. Между другото и в книгата става въпрос за това. Създаваме си някакви предварителни идеи за това какви са хората, което е неправилно. Всеки е индивидуален и различен и това, че може да бъде причислен към някаква категория, не значи, че качествата му задължително са такива, каквито сме си представяли.
Започнала си да пишеш от много малка. Според теб дава ли се шанс на младите да се развиват?
В моя случай от издателство „Бард“ най-неочаквано харесаха книгата. Въобще не бях предполагала, че е възможно просто след прочитане на ръкописа да ми кажат: „Завършвай я! Ще я издадем, рисунките ти също ще бъдат в книгата!“. Това е едно от най-късметлийските неща, които са ми се случвали. Смятам, че дори и да работиш много по дадено нещо, ако в някакъв момент няма кой да ти протегне ръка, невинаги нещата могат да се получат. В тази връзка има много хора, които не получават възможността да се изявят, защото не са били на правилното място в правилното време. И все пак се работи по този въпрос и определено има кой да ти даде шанс, стига да го поискаш достатъчно силно.
Има ли определен човек в живота ти, който те вдъхновява да не спираш да твориш и да повярваш в себе си?
Разбира се. Това е моето семейство- майка ми, баща ми, брат ми и сестра ми. Те са хората, които винаги са били до мен. В моментите, когато не ми се пише, винаги някой от тях идва, дава ми идеи и ми помага. Всичко хубаво, което се случи с книгата е благодарение на факта, че имам прекрасни хора до себе си.
Избрала си да останеш и да продължиш обучението си в България, дори в родния си град. Как би коментирала тази така актуална тема?
Аз много обичам България и родния си край! За мен най-важното нещо, което повлия за вземането на това решение, беше да остана при семейството си. Те са най-важните хора за мен. Въобще не беше под въпрос дали да уча тук или в чужбина. От много отдавна знаех, че искам да остана в България и въпреки че може би не всички са на моето мнение, смятам, че това беше най-правилният избор. И все пак всичко опира до приоритети. Тази тема е напълно индивидуална, трябва доста да се помисли.
По какъв начин родният край се отрази върху това каква личност си днес?
Абсолютно всичко остава отпечатък върху нас, като хора. От това по какъв начин организираме ежедневието си, до това как спим и какво ядем… Дори всеки човек, когото срещаме оставя следа след себе си. Родният край, в който съм прекарала 90% от живота си, и хората в него са имали огромен принос за това каква съм днес. Това уж малко градче (Благоевград) има толкова много кътчета, които няма как да познаваш, освен ако не си живял тук. Не мога да си представя какъв човек щях да бъда, ако не бях от Благоевград. Всяко малко нещо прави огромна разлика.
Самата ти прослави това малко градче с твоето изкуство. Има ли перспективи Благоевград да продължава да се развива по отношение на културата и литературата?
Това е изключително мило, дори започвам да се чувствам горда от факта, че съм направила такова нещо за Благоевград. Това си е моето градче. Талантливите хора, които съм видяла тук, просто нямат чет и брой. Те са едно от най-важните богатства на родния край и им пожелавам да продължават да се развиват. Каквото и да става, ги съветвам просто да творят, защото творчество е нещото, което лично ме е запазило със здрава психика. Бих го препоръчала на абсолютно всеки. Оттам нататък всичко е ясно. Талантливите деца, които днес творят, ще станат следващите Ел Феъри!
Какво би казала на всички млади хора в България, които също са избрали да се развиват творчески?
Да не спират в никакъв случай! Каквото и да става, никое усилие не остава невъзнаградено. Всяко нещо, което ни доставя удоволствие и любов, правим за самите нас, защото на нас ни харесва и ни кара да се чувстваме по-добре. Именно това ни мотивира да продължаваме да правим каквото и да било, не само творчество. Затова просто нека следват сърцето си!
Мотото на „Академия за магьосници“ гласи „Кое е злото в свят, в който има само добро?“. Като финал ще си позволя да перифразирам въпроса: Кое е доброто в нашия свят днес, когато злото сякаш надделява?
Това е много добър въпрос. Добро има навсякъде. Причината за това, че понякога ни изглежда, че злото надделява, е, че сме се фокусирали само и единствено върху него. В живота всичко е балансирано. Дори ние хората сме толкова зли и добри, както всичко около нас. Трябва първо да погледнем себе си и да установим как да възобновим баланса в самите нас, така че най-напред ние да се чувстваме добре и да се харесваме. А ако ви изглежда, че злото е в повече, преместете фокуса си на доброто!
Въпреки че започва да пише романа си едва на 15, Вероника е живото доказателство, че за успеха няма възраст. Тя е само един от малкото примери за това, че културата и литературата в Благоевград, а и в България като цяло продължават да се развиват стремглаво. Трябва само да отдадем нужното внимание и подкрепа на младите таланти.
 Отец Борис - човекът, който ми показа чудесата |
Материалът е изготвен от Снежана Дончева, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Снимки: личен архив; издателство „Бард“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин