Ефективни ли са мерките против разпространението на Корона вируса в България? А спазват ли се? Нека бъдем реалисти - всички знаем, че българите сме малко вироглави. Като ни се каже нещо винаги смятаме, че другия не е прав, че ще успеем да намерим вратичка и да правим каквото си искаме. Колкото и да подценяваме ситуацията, трябва да се замислим за няколко неща - всички служители и работници, които се борят за нас, за това да ни доставят всичко необходимо, както и за роднините на всички жертви.
Безразсъдно е всеки да ходи и прави каквото си иска. Да, вярно е, че „управляващите” ни преувеличат. С какво ще помогнат маските на един напълно здрав човек? С нищо! Научно доказано е, че клетките на вируса са прекалено тежки, за да се пренасят по въздуха. Те падат върху повърхност и се задържат там.
Ежедневието на повечето от нас се промени - не можеш да излезеш да се видиш с приятели, нито пък да посетиш любимото си място. Всичко това води до някаква степен десоциализиране - дори не можеш до отидеш на училище. И тук стигаме до проблема с най-светия празник за християните - Великден. Затварянето на черквите от една страна е добре, от гледна точка спиране на разпространението на заразата, но какво остава на вярващите като им отнемеш вярата, като им отнемеш „цялата надежда”?
Другият проблем е вселяването на паниката. Положението наистина е критично, трябва да внимаваме, да ограничаваме контактите си /знаете как стоят нещата/, но се вселява излишна паника в народа. Никой не може да ме убеди, че да наплашваш цялото население е нещо положително, което ще ни помогне да се справим с кризата. Затварянето на пазарите - наистина ли е наложително? При условие, че това е основният, ако не и единственият доход на някои от хората, занимаващи се с това.
Нищо не спира тийнейджърите от това да излизат. Родителите и да искат не могат да ги спрат. Какво ще направят?! Ще заключат врата и скрият ключовете ли?
Не бих искала да насоча вината към депутатите, но хората сякаш не им се доверяват. Те променят мнението си относно кое ще е добре за нас и кое не прекалено бързо, дори не се вслушват достатъчно в мнението на лекарите.
Нещата обаче са малко по-различни при селския живот. Хората там сякаш запазват начина си на живот. Може би има какво да научим от тях, защото водят по-простичък живот, без излишното напрежение на големия град, дори живеят по-здравословно от нас!
Замислете се дали Земята не ни наказва с тази епидемия, заради всичко, което сме и причинили. Замислете се с какво можете да помогнете. Не е толкова трудно да останем по домовете си с единствената мисия - да спасим човешки живот. Всички искахте да бъдете супер герои като малки нали?!
 Горни Лом - по пътя на спомените |
Материалът е изготвен от Памела Георгиева, ученичка в Финансово-стопанска професионална гимназия „Васил Левски”, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин