Виждали ли сте някога внушителните скали на Врачанския Балкан, спускащи се по отвесните склонове на планината? Чували ли сте бълбукащите води на река Лева, които гальовно отмиват всяко камъче, попаднало в коритото ѝ? Изкачвали ли сте се по стръмните горски пътеки, водещи до грандиозния водопад Скакля? А връх Околчица – него покорявали ли сте? Не сте? Значи е време да ви разкрия един изцяло нов свят, изпълнен с пищни природни феномени, културни паметници, традиционни събития и спиращи дъха гледки… Светът на моя Дом.
Нека започна с един от символите на родния ми град Враца, а именно с прохода Вратцата и неговите величествени скали, които определено са сред най-желаните обекти на всеки алпинист. Е, аз не се катеря по гигантски парчета камъни, но пък умея да се възхищавам на заобикалящата ме природа, която Вселената като че ли ми е поднесла като дар. Любовта ми към това място съществува още откакто бях дете. Неделните разходки до Вратцата бяха неизменна част от уикенда, било то пеша или пък с колело. На път дотам се наслаждавах на зашеметяващата природна картина, чийто фон бе изпълнен от клокотещия звук на близкия приток и от нестихващите песни на чуруликащите птици. И това бе само началото… Стигнех ли прохода – там вече се потапях в истинската магия! Можех да прекарвам часове наред, скитайки из малките зелени полянки и шляпайки из бистрите води на река Лева, като същевременно се взирах във величествената красота на скалите и горите, които бяха като полепнали по небосклона. И днес, няколко години по-късно, сякаш всичко е постарому, с малката разлика, че отдавна не прекарвам почивните си дни, приключенствайки из непознатите дървени стъпала и кални пътечки. Но винаги се удивявам от видяното, все едно попадам между каменните стени на планината за пръв път… Красота, величие, спокойствие!
Прехвърлям се към друга моя любима местна „дестинация” и по-точно – живописния водопад Скакля. Прекрасен феномен, който може да се зърне от всеки край на града поради рекордната си височина от 141 метра. Докосвала съм се до красотата му два пъти и мога да ви уверя, че това е най-чистото олицетворение на думите мистика, уют и изящество. Подножието на водопада осигурява близък допир със изсипващите му се води, а след като се преборите със стръмните пътечки и каменни сипеи, можете да се полюбувате и на пейзажа от върха. Горната му част е като неопитомена дива местност – безкрайна зелена равнина, окупирана от бродещи наоколо коне, и морскосиньо небе, което сякаш е погълнато от волния полет на носещите се по вятъра скални орли. А за панорамните гледки, които се открояват… Те са способни да те оставят без дъх, без думи. И тук питам – изобщо възможно ли е да не обикнеш родината си, когато тя те дарява с толкова ценни богатства?
Но понякога домът не се свързва само с красотата на природата около нас, а с традициите, които ни се повеляват, със страшните, но славни стъпки, които националните ни герои са превърнали в неотмиващ се отпечатък в нашите съзнания. Ако случайно сте минавали покрай град Враца, няма как да не сте забелязали паметника на огромния опълченски кръст, подаващ се от един от върховете на Врачанския Балкан. Това е връх Околчица – символ на Ботевата кръв и слава. Освен, че е място, което е най-близко до фаталното сражение на десетки български дейци, той е и кулминационната точка на най-патриотичното и най-истинско ежегодно българско събитие, а именно – Националния туристически поход „По пътя на Ботевата чета” Козлодуй-Околчица. Като горд походник, на когото тази година му предстои третото участие във въпросното мероприятие, смея да твърдя, че периодът 27 май – 2 юни, е най-очакваната седмица от годината на всеки родолюбец. Невероятно е да видиш как хиляди българи от различни краища на страната застават рамо до рамо с теб, смело крачейки по следите на най-емблематичния български революционер и неговата дружина. Да развявате гордо българското знаме, докато пеете патриотични песни и слушате гръмогласните скандирания, идващи от другия край на походната колона. Това са моментите, които ни учат на уважение и любов към родината, моменти, които си струват да бъдат изживени – поне веднъж. А върхът винаги може да ви плени с пищния си просторен изглед към многобройните врачански села и поля, но, повярвайте, нищо не може да сравни гледката с тази след успешно извървян 120-километров славен път.
А сега видяхте ли отвесните скали на Балкана? Чухте ли шумните води на река Лева? Стигнахте ли до водопад Скакля и връх Околчица? Да, може би донякъде. Но не оставяйте пътешествието ви да трае само докато четете тези няколко реда. Продължете го, докато не откриете магията и не опознаете родината си. Продължете го, докато не намерите себе си. Защото природата, историята и обичаите – те са нашите корени… Те са пътят към дома.
Материалът е изготвен от Никол Николаева ученичка от ПЕГ "Йоан Екзарх", гр. Враца, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
Снимки - Никол Николаева
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца