„Драги пътници, настанете се удобно и се пригответе да се насладите на една от най-красивите панорамни гледки, които някога сте виждали. Аз и останалата част от екипажа ще се погрижим да съжалите, че идвате чак сега и да нямате търпение да дойде следващото лято, за да стъпите отново на борда на единствената яхта с прозрачно дъно в България“. Това бяха думите, които капитанът каза преди да изпитам най-голямото удоволствие в живота си и да загубя сърцето си някъде в неописуемите красоти на природата.
Всички пасажери бяхме заели мястото си около най-атрактивната част на яхта UFO-прозрачното дъно. С фотоапарати в ръцете и с вълнение в душата очаквахме отплаването. Впоследствие разбрахме, че трябва да се качим на горния етаж на лодката, защото ни предстои да видим от открито море магнетичните курорти Несебър, Слънчев бряг, Свети Влас и Елените и да посетим Мидената ферма.
Дойде и моментът на отплаването. Бялото вино и песента от приключенския филм „Карибски пирати” бяха вълнуващото начало на разходката. Те придадоха емоционален привкус и катализираха желанието да отворя широко очите и сърцето си за непознати до момента прелести на Черно море. Въпреки че беше краят на август, слънцето печеше нетърпимо. Високата скорост, с която футуристичната яхта се разрязваше морските вълни, създаваше воал от микроскопични солени капки, които обгръщаха палубата, и докосваха с прохлада тялото ми. Престанах да обръщам внимание на това, когато пред очите ми се разкриха гледки от крайбрежието.
Мелницата в Стария Несебър, която очарованите туристи снимаха, изглеждаше от борда на яхтата като самотен стар войн в средата на моста, свързващ старата и новата част на градчето. Атмосферата, в която ни потопи тази гледка, беше в контраст с настроението на зърнатия в близост до брега огромен лунапарк в Слънчев бряг, огласян от екзалтираните викове на щастливите деца. Красивите кораби, които се различаваха един от друг както по цвят, така и по форма, правеха пристанището в Свети Влас така атрактивно. В Елените се открояваха красиви и новопостроени хотели, чиито собственици явно се конкурираха не само по архитектурната фантазия, но и по мащабите на сградите. Те бяха от висока по-висока... Но прелестите на цивилизацията не можеха да съперничат на природата, която разкриваше непознати и необичайни гледки.
Медузи бяха тръгнали по своя път, а делфини изпълняваха своя красив танц, сякаш имаха цялото време на света. И безгранична свобода! Провокираха у мен мисълта, че нещата винаги биха могли да бъдат по-добри, ако обичаме природата, сливаме се с нея, и се отдаваме на това, което правим. Стигнахме и до крайната точка на дестинацията - Мидената ферма. Отново слязохме при прозрачното дъно. През дебелото стъкло кристално чисто виждахме десетките връзки сливащи се черни миди. Те бяха строени в няколко дълги реда. Не можеше ясно да различим контурите на мидите, но капитанът ни обясни, че преди да се приготвят, те изглеждат точно така. Поклащаха се леко сякаш под звуците на бавен английски валс и ни най-малко не подозираха, че ще бъдат част от менюто на туристите, избрали Черноморско крайбрежие за своето лятно си приключение.
Морякът ни изненада с прясно приготвени и деликатно овкусени миди, които са набавени точно от тук. За да е пълно удоволствието, той ни даде възможност да поплуваме в ,,центъра“ на морето за 15 мин. Страхът ми от медузи не успя да надвие желанието на тялото ми да почувства милувката на хладната солена вода и докато се усетя вече плувах. Адреналинът беше наистина силен, не само заради провокацията за сетивата, но и при мисълта, че дълбочината под мен достига няколко километра. Бях обкръжена от непознати хора, но всички ние имахме нещо общо - удивлението от видяното на борда на тази така различна от другите яхта.
Съжалявахме, когато настана време да се разделим с морската шир и да потеглим към пристанището в Несебър, откъдето и тръгнахме. Отново се потеглихме с неимоверно висока скорост, но този път бяхме навътре в морето, далеч от превзетия от хора бряг. Залезът се отразяваше в разбиващите се вълни и вълнението от неподражаемата красота на природата завладяваше мислите ми. Те се върнаха към реалността при срещата с рибари, тръгнали с малките си лодки в търсене на плячка. Пасажерите с усмивки им ръкомаха...
Неусетно стигнахме до пристанището. Тези два часа бяха минали светкавично бързо, както се случва винаги, когато преживяването е неочаквано, уникално и… перфектно, като на сън. Капитанът беше прав, когато твърдеше, че ще съжаляваме, че идваме чак сега, а също и в предреченото, че с нетърпение ще броим дните до следващото лято. С вълнение очаквам август, за да изживея отново това незабравимо пътуване.
Материалът е изготвен от Фабиана Върбанова, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин