За творческия път, любовта към народната музика и българския фолклор, като мост между поколенията, разговарям с народната певица Елена Толева.
Здравей! Представи се с няколко думи.
Казвам се Елена Толева и съм на двадесет и три години. Родена съм и съм израснала в град Петрич - най-югозападния град на България, там където слънцето огрява върховете на Беласица, там където, заставайки на най-високия връх на планината, виждаш три различни държави - България, Гърция и Македония! Точно там, на този връх е и пресечната точка на родната ми и любима Пиринска фолклорна област, която е съчетание от три подобласти - Пиринска Македония, Егейска Македония и Вардарска Македония.
Занимавам се професионално с музика вече девет години и девет години съм на професионалната сцена. Първите пет години учех в НХГ „Кирил и Методий”, гр. Благоевград, с профил музика /народно пеене/ и интензивно изучаване на чужди езици. Понастоящем и вече четири години съм студент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” в град Пловдив със специалност Педагогика на обучението по музика. В Академията имах честта да попадна на прекрасни преподаватели, както и на един толкова стойностен човек и вокален педагог проф. Светла Станилова. Тя е човекът, който допринесе най-много за моето творческо развитие.
Какво е за теб родния край - гр. Петрич?
Моят китен роден Петрич! Толкова съм щастлива, че съм родена именно тук. Някои ще кажат, че е малък град, и са прави, но всъщност тук си имаме всичко. В тези девет години, в които професионално се занимавам с музика и малко се отделих от родния ми град вечно нещо ми нашепва, че трябва да се върна. Когато някой спомене името на моя град, изпитвам носталгия, която може би винаги ще ме обзема и никога няма да мога да я преодолея просто защото много обичам нашия град. Нашият град, а и не само, нашият край се състои от три планини - Пирин, Малешево и Огражден, следователно има и много реки. Колко градове, а и страни могат да се похвалят с такова природно богатство? Накъдето и да се обърнеш, те гледат гордо и внушително изправили се планини, а под тях са се сгушили малки селца и няколко града, така миловидно! Напомнят на новородени лястовички, сгушили се в топлата прегръдка на своята майка. Тази гледка създава толкова много уют и усещане за живот. И нищо не спира до тук, излизаш на балкона, разхождаш се из центъра или в планина Беласица, навсякъде птиците те поздравяват с песните си, а в сърцето ти звучат родните пирински песни. И така съзнанието ти се озвучава от една толкова благозвучна хармония! Атмосферата в нашия град е неповторима! Когато и да минавам през някоя улица, си мисля за това, колко ли история се крие тук, колко ли герои са минавали по тези улици, дали и Самуил някога е крачил гордо из тях? Ех, въпроси...
Южняшката кръв ли е причина за емоционалността, която влагаш в пеенето?
Много често хората ме питат какво намирам в тази музика и защо, заговаряйки за нея, очите ми се изпълват с един по-особен блясък, както и какво ми дава музиката. Ще започна с втория въпрос и ще кажа, че музиката и особено нашата музика ми дава всичко онова, което нищо и никой друг не може да ми даде. В нея намирам всичко онова, което само може да се усети и осмисли. Фолклорът е най-чистата ни връзка и нишка с останалите поколения. Нишка, събрала в себе си всичко най-възвишено. Тази свръхестествена симбиоза от текст, пълен с мъдрост и интересни истории и „изказ”, мелодия - така добре пасваща на текста и галеща и най-крехката струна на човешката душа, тази ритмика, неравноделността - загадка за целия останал свят, тази дълбока душевност, задушевност, някои ще кажат философия, лъхаща от всяка песен - всичко това бъди огромно възхищение в мен. В тази музика има нещо тайнствено и закодирано още преди векове, което отключва едни особени чувства у нас.
Прави сте! В пиринската песен се крие една дълбока емоционалност и това се усеща и в пеенето на Васка Илиева и Костадин Гугов, например, както и на много други изпълнители от нашия край, но тази емоционалност, поднесена чрез други похвати, мелодична линия и орнаменти и изпълнена от други изпълнители, се усеща и във всяка една народна песен от всяка една фолклорна област. Мисля, че по-скоро българската кръв и това, че аз наистина разбирам тази музика и се опитвам да я предам по начина, по който я усещам, са причината. Силно се надявам публиката да усеща посланията и емоцията в песните ми, защото аз самата, както и хората, с които работя, влагаме цялото си същество, защото в това е смисълът на изкуството.
Може ли човек да успее и да се реализира професионално, когато произхожда от малък град като Петрич?
Човек може да успее винаги и навсякъде, въпреки всички обстоятелства, пред които животът го изправя, ако прави всичко от сърце и ако е приел целта в живота си за мисия.
Вие сте пример за такава успешна реализация. Имате ли песни, характерни или известни само за нашия край?
Благодаря ти, дано да е така. Всички песни, които съм записала до момента са от нашия край, но звучат и се пеят в цяла България, а и не само. И тук не говоря само за песните, които аз съм записала, а за всички песни от Пиринската фолклорна област или от нашия край. Друг е въпросът кой, как и до колко познава стила на тази област и как изпълнява песните ни.
Какво ще пожелаете на читателите на EspressoNews?
Пожелавам крепко здраве и успех на теб и на читателите на това интервю. Поздравявам всички с една моя песен:
 Вангелия - „носител на блага вест“ |
Материалът е изготвен от Елеонора Добрева, ученичка в СУ „Никола Й. Вапцаров“, гр. Петрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин