„Най-много се лъже по време на война, преди избори и след лов“ е казал Железният канцлер, обединил някогашната разпокъсана Германия. Сега, след повече от сто години, когато твърдим, че сме достигнали и опознали достатъчно добре демокрацията, са се променили толкова много закони и правила - писани и негласни. Но и толкова са си останали същите - като съмнението в управляващите, излъгали вече многократно. Като отвращението от тънещите в лукс, не познали изнурителния труд и борбата за оцеляване и покровителствани от същите тези управляващи. Като яда и гнева - сами по себе си неизбежни, но неспособни да променят обстоятелствата. Но и като надеждата - тя умира последна, нали знаете. Ако не бяха в съзвучие всички тези чувства, нямаше да имаме възможността да коментираме и тези избори, чиито плодове тепърва имаме да берем.
Говорейки за лъжи, някак съвсем естествено на човек винаги му идва наум политиката. Обрала толкова негативи и в България, тя е тема, която не спира да вълнува и да предизвиква. А защо „Избори 2021“ са още по-важни, интересни и решаващи? Може би защото се провеждат в безпрецедентна за цял свят ситуация. Предшествани от дълги дни на протести, от казуси и скандали, които не дават на журналистическия свят да си почине. Списъкът е дълъг, но точно в него се крие зародишът на резултатите - за някои изненадващи, за други - очаквани. Смесицата от дълго насаждания страх, разочарованието от взетите решения и желание все пак да излезем от кризата, която COVID-19 само усложни. Ето на това му се казва избори в „извънредна епидемична обстановка“. Не само във време на епидемия от вирус. Епидемия от страх. Епидемия от меркантилност. Епидемия от все по-засилваща се жажда всичко лошо да приключи. И не на последно място - от несигурност.
Вирусът, който е обсебил умовете на толкова много хора, вече повече от година, е първото и най-голямо условие, което ни прави несигурни. Това обаче е последната капка в морето от неприятности, в което българинът се опитва да плува десетилетия наред. Покосените стремежи са причина милиони наши сънародници да изберат живота далеч от своите корени. Неизпълнените обещания са видими в стълбчетата, които изобразяват резултатите - толкова близки, без отличаващ се лидер. Няма единност, която ясно да каже „Това ще е!“. Едни се страхуват от евентуален по-лош изход и затова избират вече утвърдени лидери и партии. Други искат промяна и подкрепят новите лица, обещаващи много. А максимата „Има ли значение кой ще управлява?“ движи трети и недвусмислено обяснява избирателната активност.
Освен огромна доза несигурност обаче, избори 2021 категорично донесоха със себе си и светлина. Светлината, която ни е нужна, за да се почувстваме обнадеждени, успокоени и окрилени.
„Какво очакваш да се промени?“ трябва да звучи в главата на всеки, който отива да гласува. Аз все още не съм познала това чувство, но като човек, който само след няколко години ще го изпита, знам, че и аз ще съм разпокъсвана от съмнения. Независимо дали ще го направя от България, която искам да видя по-смела и добра, или от чужбина, където видяхме нечувано желание на българите да кажат своето мнение, без значение километрите, които ги делят с родното място. Но очакването винаги е по-добрата и приятна част от каквото и да било събитие. Преди да отвориш кутията с подарък, очакването е най-гъделичкащото и непримиримо чувство.
Няма как да оприлича току-що завършилите избори на „подарък“. Цветовете на несигурността, които изпълваха събитията от предходните дни и месеци не са толкова чисти и ярки, колкото на всички ни се иска да ги видим. Да, като всичко в живота, и този вот не може да е само бял или само черен. Самият факт, че едно такова голямо събитие бе организирано и проведено в тези смутни и странни времена, е знак, че сме готови за промяна. Без значение колко ни е страх или яд. Искаме я и го заявяваме - всеки по своя собствен начин.
А въпросната промяна не се състои само в това кое квадратче ще задраскаме в бюлетината. Посоката, в която вървим по време на целия си съзнателен живот, неминуемо се променя в различните периоди. И тук не става въпрос за политици, депутати, парламентарни или президентски избори. Потенциалът да направим живота си красив е заложен във всеки един от нас. За усмивките, прегръдките, любовта и за личните малки и големи постижения няма предизборна кампания.
„Надеждата е нещо хвърковато -
То, кацайки в душата те намира -
И пее свойта песничка без думи -
И никога не спира.“
(Емили Дикинсън)
Материалът е изготвен от Божидара Павлова, ученичка в СУ „Иван Вазов”, гр. Плевен, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
