Тя е жена, отдадена на семейството и работата си. Готова е винаги да изслуша проблемите на учениците си и да се опита да ги насочи в правилната посока. За мен Искра Исаева не е просто един учител, тя е един от най-близките ми хора. Спомням си я още от детството си, когато идвах с мама в нашето училище, където тя работеше. Често седях в библиотеката, за да помагам на библиотекарката. Тогава г-жа Исаева почти винаги наминаваше и си говорехме като приятелки. От нея съм научила много неща, които няма да забравя, защото са мъдри и полезни. Тя е и една от причините да участвам в този конкурс. Искам да покажа всичко, което съм научила от нея.
Бихте ли се представила за читателите на EspressoNews?
Казвам се Искра Исаева, преподавател съм по български език и литература във СУ ”Васил Кънчов”. Омъжена съм и имам една голяма дъщеря. Занимавам се и с преводи.
Предполагам,че заниманията Ви с преводи са доста интересни?
Да, така е. Превърнах едно хоби в полезно занимание.
Какво най-много харесвате във Враца, града, в който живеем?
Това, че е моят град. По която и улица да тръгнеш, винаги виждаш Балкана. Можеш да видиш Хижата или водопада Скакля. Най-просто казано, природата, която е около града и в самия град дори.
Познавате условията в нашия град. С какво Враца може да привлече хора и инвестиции?
Инвестиции градът ни може да привлече с човешкия потенциал. А хората може да ги привлече туризмът. Имаме много природни дадености, освен това имаме древна история и музея, както и Леденика - уникалната пещера, която е на една крачка от града. Природата на Враца и околностите наистина са впечатляващи. Хората могат да привлекат инвестиции, а в същото време, ако има повече инвестиции това ще привлече младите хора и ще ги накарат да се върнат в града, да останат тук.
Вашата професия е сред най-големите предизвикателства в нашето общество. Как се справяте?
Ако трябва да бъда честна, не знам как се справям. Това би трябвало да го каже човек, който отстрани наблюдава работата ми. Напоследък на нас учителите ни става все по-трудно да бъдем учители.
Какво във вашата професия Ви носи удовлетворение? Кое Ви мотивира да продължите?
Има много моменти, в които мои бивши ученици идват, за да ме видят или да искат съвети от мен, което означава, че те ми имат доверие. Или ми благодарят за това, че съм им помогнала по някакъв начин. Или пък, когато родителите са удовлетворени от начина ми на преподаване, това е моята мотивация. И също така, когато комуникацията с младите хора е успешна. Когато те разбират изискванията и строгостта ми, приемат нещата, които ми дава опитът, житейската мъдрост.
Бихте ли избрали отново да станете учителка, ако трябваше да избирате сега?
Много пъти си казвам не, обаче истината е, че отново бих избрала да стана учител. Защото, когато влязох в училище, вече като учител, а не като ученик, разбрах, че това е моето място. За мен това не беше нещо ново. Имах чувството, че се връщам в дома си, след дълго отсъствие. Това е моето място, въпреки трудностите, неразбирането, недооценяването и всички други негативи.
Какво бихте посъветвали нас, учениците си? Какво образование да изберем, за да успеем?
За да успеете, първо трябва да си поставяте ясни цели. И то цели, които са свързани с вашите виждания, с вашите нагласи и това, което ще ви носи удовлетворение. Разбира се, че ще Ви се иска и да търсите успешна реализация и по-голяма заплата, логично е. Но нека парите не бъдат водещ фактор, когато тръгвате да избирате какво искате от живота. Един успешен човек трябва да има ясни цели и да ги преследва упорито и да знае, че без труд нищо не се постига. От там нататък ще се стреми към образованието в зависимост от това, което е избрал. Няма нищо лошо, ако някой е решил, че няма да учи висше образование. Ако той е избрал професията, в която иска да се реализира, харесва му и полага достатъчно усилия, защо да не успее? Образоването е натрупане на знания и опит. Това е важно. Много важно.
Дава ли ни образованието достатъчно знания, за да продължим своя път напред?
Това е наистина един доста сложен въпрос. Със сигурност доста ученици ще кажат, че не им трябват всички тези неща и със сигурност от това, което учите в училище, има и някои излишни неща, но в крайна сметка това също е натрупан опит и знание. Учейки различни неща, човек трябва да умее да отсее кое е важното за него, кое е полезното, кое ще му върши работа и кое не. Така че няма излишни неща. Има хора, които учат само за да си вземат дипломата, но има и хора, които учат, защото вярват, че по този начин ще постигнат целите си. Просто трябва да умеете да отсявате нещата. Няма как да учите само това, което Ви е интересно и полезно. В крайна сметка, когато и аз бях на вашите години, разсъждавах така. Мислех си, че много от това в учебниците няма да ми трябва. Но след известно време разбрах, че тези знания са ми нужни,за да мога да реагирам в различни ситуации.
Често училището и учителите са упреквани за неграмотността и незнанието на завършващите. Каква според Вас е причината все повече от младите хора да имат сериозни пропуски в образованието си?
Според мен причината е комплексна. Всяко едно училище е един микрокосмос и един мини модел на обществото. Няма как в обществото ни да има проблеми, да девалвират ценностите, хората в обществото да смятат, че учението не ни е нужно, за да изкарваме пари, а успехът да се измерва в това колко пари изкарваш и след това училището да е виновно. Най-вероятно причината е във всички нас и в учители, и в родители, и в ученици. Всички ние имаме вина за това, че позволихме знанието да не е ценност.
Каква промяна е необходима в сферата на образованието?
Да се въведат добре регламентирани правила и система от санкции. Трябва да се знае, че за всяко действие ученикът носи отговорност. Би било добре дисциплината да се върне по някакъв начин.
Има ли в нашия град възможности за реализация на младите хора?
Винаги има възможност за реализация. Зависи какво разбира човек под тази дума. От мои лични наблюдения и разговори с мои бивши ученици, които отидоха в различни градове или в чужбина, за да учат, мога да кажа, че повечето от тях имат желанието да се върнат във Враца. Ако бъдат привлечени инвестиции в града, младите хора ще се върнат.
Ако бяхте на мястото на Вашите ученици, бихте ли останали във Враца - да учите и да живеете тук след това? Защо?
Аз никога не съм харесвала големите градове .Ако не живея във Враца, то тогава бих искала да живея в малък град, в който мога да стигна от точка A до точка B, да не съм зависима от автомобили, от градски транспорт. Просто в малките градове комуникацията между хората е на друго ниво. В малкия град възможностите да създадеш приятелства и контакти са много и това, че близките ти са около теб, дава по-различно усещане.
Материалът е изготвен от Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома".
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца