По повод отличието на община Враца в категория „Община“ на престижните награди „Инвеститор на годината“, организирани от Българската агенция за инвестиции, разговаряме с кмета на общината Калин Каменов.
Какво е за Вас това признание и какво означава тази награда за Враца ?
Полученият приз от Българска агенция за инвестиции определи Община Враца като лидер при привличането на инвеститори. Признанието е не само за града или местната администрация, то е за целия регион, който години наред бе сочен като лошия пример и определян за най-изоставащ в Европа.
Наградата е резултат от три години целенасочена работа за преобразяването на Враца и превръщането й в предпочитан партньор за чуждестранните инвеститори. Много хора в началото не разбираха защо отделяме толкова средства и усилия за възстановяването на пътната инфраструктура в града. Някои от опонентите коментираха, че асфалтът няма да подобри качеството на живот на врачани и че трябва да бъдат осигурени повече и нови работни места в региона. Но, за да бъде привлечен инвеститор, който да открие завод във Враца, трябва да има създадени условия, първото от които е - адекватна пътна инфраструктура. Само преди три години преминаването през входно-изходните артерии в града беше истинско предизвикателство, както за шофьорите, така и за пешеходците. Освен главните булеварди, Враца бе своеобразна строителна площадка, но не такава, от която ще се създаде нещо качествено, а точно обратното - безразборно разкопаване, транспортен хаос и силно замърсяване на въздуха с фини прахови частици.
С подкрепата на правителството успяхме да обновим напълно ключови булеварди и основни пътни артерии, по които се движи, както общественият транспорт, така и 70% от пътните превозни средства в града.
Каква бе следващата стъпка, с която се повиши инвеститорския интерес към града?
Следващата стъпка в посока привличане на инвеститори е подготовката на терени, които са общинска собственост. В началото на мандата съставихме портфолио с 15 терена, които имат условията за стартиране на строителните дейности по изграждането на съответния завод. Освен това, имотите бяха избрани така, че да не ограничават по някакъв начин комфорта на гражданите или казано по друг начин - всеки един предлаган терен е на достатъчно отдалечено разстояние от жилищни сгради и детски площадки.
Цитираното до момента е само една малка част от цялостната политика за привличане на инвеститори във Враца. По-важното е, че свършеното до момента позволи градът и регионът да се ползва с доверието както на гражданите и изпълнителната власт, така и на потенциалните инвеститори.
Кои са най-големите инвестиции във Враца като обем и разкрити нови работни места?
За последната година двама от инвеститорите в града получиха най-високия клас „А“. В началото на 2019-та бе подписан договорът с МД Електроник за закупуването на общински терен, където дружеството ще изгради завод. Инвестицията е близо 22 милиона лева, а първоначалният брой на разкритите места ще е 300, като стартовата заплата за нискоквалифицираните служители ще е 1 000 лева.
Инвестиционно намерение към Враца заяви и най-големият производител на каучукови съединения и пластмасови тръби в автомобилната индустрия - Теклас България. Фирмата получи най-високия клас за инвеститор - „А“, като се очаква да вложи 20 млн. лв. в изграждането на завод в града, както и да разкрие първоначално до 500 работни места.
Ако трябва да сравните Враца в началото и в края на мандата Ви, какви са положителните промени в града и общината ?
Основните проблеми, които заварих в началото на мандата ми бяха - недовършеният проект за Воден цикъл на града, разкопаните улици, липсата на адекватен контрол за спазване на приетите общински наредби и липсата на доверие от страна на гражданите.
Първата задача на моя екип бе финализирането на строително-ремонтните дейности по най-големия воден проект в Източна Европа - този за Воден цикъл. С много усилия, разговори с фирмите-изпълнител, санкции и неустойки за некачествено изпълнение, успяхме да завършим Първи и Втори етап от проекта. Освен завършването на изкопните дейности в града бяха напълно възстановени настилките на над 50 улици, които бяха силно компрометирани от изкопните дейности. Въведена в експлоатация е и Пречиствателната станция, отново част от проекта за Воден цикъл. Само за 3 години бяха завършени всички отчуждителни процедури на близо 500 имота, през които трябва да премине довеждащият водопровод от язовир „Среченска бара“ - последният етап от Воден цикъл. Към момента се очаква разрешително за строеж от министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Успоредно с дейностите по проекта Воден цикъл, във Враца бяха възстановени входно-изходните артерии, участъците, по които преминава градският транспорт, като вложените средства са близо 50 млн. лева. В момента предстои асфалтиране на улици в кварталите, междублокови пространства, както и отсечки в селата.
За три години Враца се нареди сред общините с най-интензивно внедряване на мерки за енергийна ефективност. Санирани са 29 блока, обновяват се обекти от образователната инфраструктура - училища, детски градини и спортни зали. Успяхме да стартираме и изпълнението на проекта за обновяване на Централната пешеходна зона - нещо, което не се е случвало в последните 15 години.
В сферата на спорта полагаме също необходимите усилия за обновяването на наличната материално-техническа инфраструктура, както и изграждането на нови спортни съоръжения и зали. В града бе напълно ремонтирана лекоатлетическата писта, изгради се изкуствено игрище за футбол, а стадион „Христо Ботев“ е за пръв път с осветление. Предстои ремонтът на залата за борба, както и на волейболното хале.
Общината е и пилотна по отношение спазването на местните наредби. Враца е първият град в страната, в който вече не може да се види свободно движещи се каруци с животинска тяга. Благодарение на внедрената система за видеонаблюдение с 36 камери и създаденото звено „Инспекторат“ в града се осъществяват непрестанни акции срещу нерегламентирани сметища, разлепването на рекламни материали, неизползваемите стари автомобили и пр.
Паралелно с това се полагат усилия и за превръщането на Враца във фестивална столица на България. Създаденият Национален фолклорен събор „Леденика“ и възстановката на автентична Северняшка сватба с всяка следваща година привлича все повече туристи, като на миналогодишното издание, техният брой бе близо 20 000 човека за два дни. Фокусът бе и върху традиционни събития, на които променихме визията. Подобен форум с коренно различен вид е Врачанският есенен панаир - събитие с уеднаквена визия, български търговци и занаятчии.
Какво още трябва да се направи, за да може Враца да бъде наричана „европейски град“?
Основен приоритет е задържането на младите хора в града и създаване на качествено образование, което да отговаря в пълна степен на съществуващия пазар на труда във Враца. Полагаме огромни усилия за промотирането и развитието на професионалното образование, а в някои детски градини стартира обучението по метода „Монтесори“. Постиженията ни до момента са двата филиала на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и този на Медицинския университет - София. В момента в града се обучават над 1000 студенти, които продължават своето висше образование във Враца и в напълно обновени бази.
Предизвикателство пред мен и моя екип остава градският транспорт, чиито автопарк не е обновяван в последните 30 години. В бюджета за 2019 година сме заложили 3 300 000 лева за закупуването на нови дизелови автобуси с висок екологичен клас и тролейбуси. До момента проведохме над три обществени консултации, по време на които експертите и гражданите дискутираха бъдещето на обществения транспорт в града. Всички се обединиха около варианта за запазването на съществуващата контактна мрежа, обновяването на подвижния състав с по-нови тролейбуси, както и допълването на градските и междуградски линии с нови дизелови автобуси.
Мария Маркова