Историята запаметява живота на велики личности, значими събития или такива със силно влияние над обществото. Обикновеният човек остава извън „пожълтелите ѝ страници“, макар събитийността да се дължи на неговата борба. Добрите постъпки, милата дума и красотата на простия живот сякаш са извън тези контури и така във времето преминават хора, чийто живот се оказва много по-ценен за нас от гръмките и клиширани изрази. Поради това наша задача е да търсим тези, които озаряват всяка стая, в която влязат; тези, които носят добродетели в себе и тези, които изпълват страниците на книгата, която е историята.
Такъв човек е и Мануела Попова, която идва от град Лясковец, намиращ се до старата българска столица - Велико Търново. Малко градче, а е родило момиче с големи мечти, цели и непобедим дух. Човек за пример и може би дори апостол на новото време, защото носи идеите, които са ни нужни днес, да живеем свободно, равноправни и в хармония. Мануела израства в нормално работещо и обичащо се семейство, ала това, което я различава от другите са многобройните ѝ посещения в болниците. Тя е родена без матка, има дефекти на сърцето, бъбреците и ръцете, но не позволява на това да я сломи, а напротив - тези „недостатъци“ я правят по-силна и я карат да осъзнае, че не те определят коя е, а самата тя. През детството си среща остри думи спрямо себе си и може би това я подтиква да взема участие в най-различни доброволчески дейности, помагайки на всеки, до когото се докосне. По-късно започва да се занимава с дигитален маркетинг и комуникации в сферата на човешките права и наскоро се отказва от кариера в частния бизнес, като посвещва цялото си време на активизма. Тя не само използва своя глас, да помага на други, ала им дава възможността те самите да го направят. Мисията ѝ днес е да ни провокира да се замислим за своите постъпки, да се бори за справедливост и да премахне стереотипиите, които ни пречат да сме толерантни.
Мануела използва всяка своя платформа и възможност да говори за проблемите, които трябва да бъдат разрешени в името на общото благо. Тя е активна в социалните мрежи, създава информационни кампании и протести, но нейната задача да помага не спира до тук. По време на активистки лагер, подкрепен от Български Фонд за жени, в нея се прокрадва идеята за „Не ми се обиждай, но..“. С този проект тя предоставя платформа на десетки личности, които да разкажат за своите истории, стереотипите, които са срещали и как можем да помогнем за изкореняването им. Тя показва, че всеки води своята битка, всички можем да сме различни, но и заслужаваме да бъдем чути и разбрани. Етикетите, които обществото налага могат да бъдат изключително жестоки и пагубни за отделния човек и затова Мануела помага те да бъдат „отлепени“. След силния успех на този проект, тя обаче не спира, а продължава все по-вдъхновена напред и преди около година става част от Фондацията „Билитис“ като комуникационен мениджър. Там се занимава с това как бихме могли да подпомогнем ЛГБТИ+ обществото и как да направим света по-безопасно място за тях. Работата ѝ включва борба за техните права, дейности, свързани със София Прайд, изготвяне на доклади, проучвания и създаване на креативни проекти. Въпреки заетостта и голямата отговорност, която е поела, нейната професия я мотивира и вдъхновява всеки ден, защото всъщност е и нейното хоби- защита на човешките права. В момента тя е изцяло отдадена на работата си, защото е влюбена в това, което прави, както и в целия си екип.
В заниманията на Мануела не всичко е „цветя и рози“ и по пътя си тя е преминавала през многобройни препятствия. Целеустремеността и страстта ѝ да помага и защитава тези, чийто глас е иззет ѝ позволяват да се срещне с вдъхновяващи и мотивирани хора, но и с такива, които се страхуват от промяната, различното, непознатото... Те отказват да я изслушат и въпреки бързо развиващото ни се общество, не могат да приемат тези, които не се вписват в стандартите им. Тя неведнъж е била обект на нападки, заплахи или обиди, но това никога не я е спирало. Вярва, че ограничения може да си постави само отделният човек и затова продължава да работи върху целите си. Разбира се, има дни, в които се чувства безсилна, сякаш действията ѝ губят смисъл, заради бавните промени около нас, но знае, че и малките стъпки са от голямо значение. Всяка крачка напред ни отвежда по-близо до утопията, затова борбата продължава.
Интересното за Мануела е и също погледът ѝ към доброто и макар да смята, че то е важна ценност, то тя не вярва, че то ще спаси света ни или че трябва да е на пиадестала. За нея то е прекалено субективно и довежда до съвсем различни пътища, които дори могат да бъдат в конфликт. Всеки смята, че върши най-доброто за себе си или за околните, но в същото време може да причинява страдания на други. Вследствие на това тя смята, че не доброто ще ни спаси, а солидарността, толерантността, честността и най-вече уважението. Дали то ще бъде изразено към нас самите или отделния човек, Мануела твърдо вярва, че за да живеем един пълноценен живот, то трябва да позволим на уважението да царува. Всеки се ражда с правото на достоен живот и никой не може да ни отнеме тази привилегия, независимо от вярвания, морал или дадени норми. Ние трябва да се научим, че всеки един от нас заслужава да бъде уважаван дори да не подкрепяме начина му на обличане, държание или някакъв друг фактор. За разпространяване на тази идея е спомогнала именно Мануела, която не се бори по-малко за свободата на народа, отколкото апостолите ни, а просто в различен аспект - вътрешната такава. Тя мечтае да засее в душите на хората жаждата за знания, подобрения и развитие. Това е единственият начин да просперираме и да се подобряваме на личностно и на глобално ниво.
Мануела е помогнала на десетки хора да използват гласа си, да намерят комфорт в собствената си кожа и да направим света около нас едно по-обичащо се място. Нейната борба обаче не е приключила и духът на толерантността ще се разпръсква все повече и повече. Нейната мисия ще бъде увековечена в историята, а идеалите ѝ предадени на тези след нас. Това е днешният ни апостол - смела, вдъхновяваща, обичаща, отдадена... Момичето с голямо сърце от малкия град - Мануела Попова.
Снимка: Мануела Попова, личен архив
 Могат ли младите да участват в политиката активно? |
Материалът е изготвен от Маринела Люцканова, ученичка в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Велико Търново, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
