Българското Възраждане е период на радикални промени за българите, които засягат всеки един аспект от техния живот. Това е времето, когато те се превръщат от просто един народ под османско иго - в нация със самосъзнание, собствени идеали и ценности. Тогава се поставят основите на съвременна България, а именно първите парченца от пъзела на новата българска история.
До началото на Българското Възраждане интелигенцията в страната е само една малка част. Но с развитието на образованието и просветното дело и благодарение на дарители, които подпомагат българските училища, това число постепенно започва да нараства. Българската история е богата на просветни дейци, борещи се за образованието, пример за един от тях е Васил Априлов. Но в Шуменския край голямо значение носи и делото на Маринчо Бенли. Един велик шуменец, който не получава заслужените слава и признание в другите български краища. За жалост информацията за живота му е твърде оскъдна, но делото и извършените от него добрини са оставили своя отпечатък във всяко шуменско училище, във всяко шуменско сърце…
Родолюбец по душа, шуменският възрожденски деец посвещава живота си на подпомагане на учебното дело в родния край. В продължение на години помага на българските училища в Шуменско финансово и с книжнина. Маринчо Бенли дарява по сто рубли годишно на училището в родното Дивдядово, като заедно с това дава и еднократна помощ от 1000 рубли за същото това село, което вече е квартал на град Шумен. Той продължава своето дело, като дава по 10 австрийски жълтици помощ на още 10 села в областта и им записва абонамент за вестници, за да могат учениците да бъдат информирани за случващото се в страната и това да се превърне в техен стимул, за да се изучат и да станат част от промяната. Делото му не свършва дотук - щедрият шуменец подпомага финансово много ученици, които изпраща в чужбина - в Чехия, Румъния, Русия, за да получат качествено образование. Сред тях е и известният шуменски деец- Панайот Волов. Маринчо Бенли дава възможност на младото поколение да бъде добре изучено, но най-ценното, което учениците научават не от знатните учебни заведения, а именно от него е да обичат отечеството си. Единственото желание на Маринчо Бенли към учениците, които изпраща в чужбина, е те да се завърнат в родната България, за да предадат получените знания и на други българи. Шуменецът вярва, че така пламъкът на Българското Възраждане няма да бъде угасен. Той завещава цялото си имущество за просветни цели и за осъществяване на най-голямата му мечта - построяване на училище в родния Шумен, която за жалост си остава нереализирана и след смъртта му.
Делото на този виден българин получава признание в писмо от 20 март 1867 г. до Хр. Георгиев, където шуменецът Ан. Хаджистоянов пише: „Тази помощ, ако следва господин Маринчо да е проважда…ща направи една твърде голяма добрина на тези бедни хора. Защото тази помощ ги подканя да си правят училища и да се трудят деятелно за образованието на децата си.“. Но и много други българи оценяват неговия принос към образованието и просветата. Самият Петко Славейков изразява своята благодарност в своя влиятелен вестник „Македония“: „Общината шуменска, както и ний от страна на всичкий българский народ благодарим на господин Бенли за благородните му чувства, от които се въодушевява към отечеството си и народа си.”. С тези писания се отбелязва значимостта на делото му за Шуменския край. Неговата дарителска дейност прави голяма промяна и има невероятно въздействие върху образованието в родния град.
Маринчо Бенли е роден през юни 1809 г. в град Шумен в семейството на Танас Бенли - търговец и бегликчия, и Мита Иванова. Получава началното си образование в килийното училище на „дядо Димо Шероолу“ в Дивдядово, а след това в общинското килийно училище в град Шумен. Едва 13-годишен заминава с баща си за румънския град Галац, но година по-късно се завръща и започва да чиракува при бегликчии, като заедно с това и помага на баща си в търговията. Шуменецът е всестранно развита личност. Първоначално работи като бегликчия за известно време в Цариград, но по време на Руско-Турската война /1828-29 г./ става аптекар. Година след края на войната се установява във Влашко, където развива търговска дейност и става арендатор на чифлици. Така Маринчо Бенли успява да натрупа голямо състояние. Макар основните му заслуги да са в областта на просветата и учебното дело, той също така развива и обществено-политическа дейност - включва се активно в живота на българските емигранти в Румъния, ставайки един от водачите на Добродетелната дружина. Освен това след избухването на Кримската война /1853-56 г./ се включва в набирането на български доброволци, които да се включат на страната на Русия. Действията в животът му са изцяло водени от любовта към отечеството, която запазва и до последният си дъх на 1 октомври 1875 г. в Букурещ.
Маринчо Бенли е един от хората, с които трябва да се гордеят не само шуменци, но и всички българи. Той е пример за силата на човешката воля и за големината на човешките способности. Но преди всичко той е вдъхновение за доброто - човек, който въпреки натрупаното състояние не променя ценностите си. Човек, който винаги мисли „ние“, а не „аз“.
Както много други видни българи, така и Маринчо Бенли остава неизвестен за България и малко хора знаят историята му. Това е човек изпълнен с чисти помисли, ясен стремеж и любов. Той е пример за доброто, а добро има навсякъде, то може да се намери и в най-малките кътчета на България - дори в едно малко селце в Шуменския край, в семейството на един обикновен търговец. Като малки вярваме в ангели, представяйки си крилати създания, но с времето приемаме, че те изобщо не съществуват. Истината обаче е, че ангели има, те съществуват. Нямат крила, но са близо, не на небето, а тук - на Земята. Истинските ангели са хора като Маринчо Бенли. Те не вършат добро, защото някой така им казва. Двигател на техните добри дела е сърцето. Това сърце, което не таи в себе си злоба, омраза или завист, а е пълно само с любов - към хората, родния град, родината. Един интересен факт за ангелите е, че те никога не умират. Да, тялото напуска земята, но добрината на човек - никога. Въпросът е, че често остава забравена, както се е случило и с Маринчо Бенли…
Снимка: bg.wikipedia.org
Използвани източници: Регионален исторически музей Шумен - Facebook, 1333.bg, desant.net , bg.wikipedia.org
 Съединението прави силата? |
Материалът е изготвен от Радина Радоева, ученичка в СУ „Сава Доброплодни”, гр. Шумен, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
