Музеят във Враца очаква с отворени обятия тези, които искат и са готови да се учат

Там, където днешните посетители се готвят за „утрето“, черпейки информация от миналото, там, където светят неуморимите детски погледи, потънали в магията на приказката за техните предци и където очи, станали свидетели на множество събития през годините, се завръщат, за да чуят за пореден път историята на прадедите си. Сгушен в сянката и мъдростта на дърветата, се намира Регионаленият исторически музей на град Враца, който живее, диша и пулсира - сърцето на града.

„Основите“ на музея се полагат в началото на XIX век, когато видният възрожденец и търговец хаджи Тошо Ценов и негови наследници създават първата в града частна музейна сбирка от предмети на историята, бита и културата. Неговото дело е продължено от сина му - Димитраки Хаджитошев. Разцветът на колекцията е постигнат при Тодораки Хаджийски. Друго познато име, което можем да обвържем с историята на музея, е това на Васил Кънчов, занимавал се със събирателска дейност към местното читалище за съхраняване на реликвите от миналото.

През далечната 1925 г. година учителят по история Андрей Цветков основава ученическо археологическо дружество към Врачанската мъжка гимназия „Цар Борис III“. Малко след това ученолюбивото дружество „Развитие“ поема по същия път, създавайки музейна сбирка. Построяването на новата сграда на дружеството е повод за обединяване на двете сбирки, като през 1941 г. събраните до този момент експонати са намерили своето място в една от стаите на сградата. За съжаление, англоамериканските бомбардировки от 1944 г. засягат сградата и музейната зала, което води до унищожението на някои от предметите.

1953 г. - годината, в която Градският музей към Враца, който по това време съществувал като археологическа сбирка, пазеща оцелелите 400 експоната след бомбардировката, с решение на окръжния районен съвет прераства в Народен общ музей. Това е моментът, в който работата по събирането и изследването на експонати и популяризирането на музея, с цел изучаване и съхраняване на културно-историческото наследство на Врачанския край, започва да се изпълнява още по-бързо, по-целеустремено и по-ентусиазирано. Три години по-късно се раждат и плодовете на усърдната работа на врачани, в кулата на Мешчиите е открита първата експозиция.

През 1976 г., по повод честване на стогодишнината на Ботевата чета, е завършен и открит Етнографско-възрожденският комплекс „Никола Войводов“. Четири години по-късно са завършени и открити новите експозиции в новата музейна сграда, която е една от малкото здания в страната, които са специално проектирани и изградени, за да бъдат модерен съвременен музей. Откриването на Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“ за посещение през 1987 е поредният повод за радост на врачани. Той включва Възнесенското училище, Хаджийската къща, къщата „Иван Замбин“, къщата „Григорий Найденов“, църквата „Св. Възнесение“, шапрона с транспортните средства, занаятчийските работилници и един навес за земеделска техника.

През 1999 г. работниците в музея работят по специално оборудваната зала, създадена по европейски стандарти, за да поддържа определени нива на температура и влажност. Залата е мястото на съхранение за завръщащото се във Враца Рогозенско съкровище. Още един повод за гордост носи 2000 г., когато Историческият музей с художествена галерия е превърнат в Регионален исторически музей. Признание, за което са се борили множество поколения. 

Историята на музея е дълга, детайлна и пропита с велики дела и имена. Тя е показател за трудностите, през които са преминали жителите на града, за да могат да обособят място за съхранение, наблюдение и ценене на наследството на нашия  край. В наши дни колективът на музея, както и някои млади ентусиасти, продължават да се борят за това. Те се опитват да обогатят душите на врачани откъм култура и изкуство. И благодарение на екипа, нашият музей не е прашни предмети, дълги беседи и сивота - той е игри, знания и усмивки.

Експозициите в Централната сграда и в Етнографско-възрожденските комплекси „Св. Софроний Врачански“ и „Никола Войводов“ са над 20 на брой. Трите сгради притежават своя чар, своята магия и привличат посетители, като оставят траен спомен в тяхната памет.