„Аз съм артистка, животът е моето хоби“
Невена Коканова
На 12 декември 1938 г. в гр. Дупница е родена жена, която до края на живота си разтърсва България, оставяйки ни над 50 филмови роли - Невена Коканова. Тя е наричана дълги години „първата дама на българското кино“, една от най-известните ѝ роли е на Ирина във филма „Тютюн“ по едноименния роман на Димитър Димов. Тя е била един забележителен човек достоен за подражание и ние, нейните съграждани се гордеем с това.
Майката на Невена Коканова е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща й е бил политически затворник в Белене. Млада напуска родния си град и започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964), Ана от „Карамбол“ (1966), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) и много други. Тласък на кариерата ѝ обаче дава ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) на режисьора Никола Корабов.
Но пътят към славата е осеян с бодли.
Никой не мисли, че младата актриса ще се справи с важната роля на Ирина, критиците се съмняват, че тя е „стажант-актриса, изиграла една-две малки роли“. Невена била извикана на прослушване за друга роля, а по-късно предложена за главната героиня. Но дори тогава тя не покрива визуалните им представи за Ирина: „Невена беше направо казано невзрачна - русолява, невисока на ръст, непредизвикателна и по хубост, и по поведение.“
Първо боядисват косата и в черно, слагат и токчета и още, и още... докато пред камерата не застава съвсем различен човек. И все пак не приемат Коканова и дори се появяват обяви за „чужбинска“ актриса.
Тогава важна част заема не кой да е, а самият Димитър Димов, който казва: „Омръзна ми да слушам преценки, да приемам ходатайства, да се вълнувам въобще. Но сега се развълнувах, когато някои предложиха да се търси актриса от чужбина. Образът, който дава Коканова, на мен изцяло ми допада. Някои тук възразиха, че тя е много деликатна, дребничка, много невинна и чиста, и няма да постигне този силен образ на Ирина от романа. А нима Ирина трябва непременно да има развратен вид?!“.
В крайна сметка Невена е избрана на ролята, но за малко не се отказва от нея. Тя казва на режисьора: „Няма да мога да се справя с ролята! Ценя доверието ти, но чувствам страх. Огромен страх. Ще се проваля, ще убия и себе си, и теб, и филма!“.
За щастие актрисата отблъсква притесненията от съзнанието си и снимките на филма започват. С всеки изминал ден тя придобива все повече увереност на снимачната площадка. Още с първата си главна филмова роля Коканова стъпва на червения килим на кинофестивала в Кан.
„Радвах се не само на успеха на филма си, но и на нейния личен успех да преодолее страха. Невена беше под светлината на прожекторите сред най-големите световни филмови звезди. Мисля, че тя дори не си даваше сметка какво е постигнала. В Кан беше само на 23!“, разказва още Корабов.
Там председателят на журито - френският писател Андре Мороа, целува ръката на Коканова с думите: „Вие ме развълнувахте!“.
Колкото и да бива препъвана за ролята в „Тютюн“, тя показа коя е по един безспорен начин.
По-важното е, че след ролята Ирина вече никой не се е съмнявал, че Невена Коканова ще бъде първата дама на българското игрално кино. И тя извоюва това признание не само с ролите си, но и като човек - в живота. Приживе актрисата била не само ценена, но искрено обичана от публиката и остава в сърцата на няколко поколения българи с образа на национален кумир. Невена Коканова бе и си остава една истинска звезда.
Първият стрес в киното за нея идва от факта, че тя не умее да свири на пиано. По сценарий героинята ѝ Ема („Години за любов“) трябва да може. Взимат аксесоарите от ръцете й и ги слагат на друго момиче, професионална пианистка. След време „босоногата Жулиета“, както я наричат, споделя: „Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама. Важното е умело да лъжеш“.
„Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза само публика. Така киното ме дари с популярност, а театърът - с живот...(...) Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги.“ - Невена Коканова.
Сред едно от най-ценните партньорства за Коканова е това с Апостол Карамитев, който я научава на „сценичната граматика“ - как се играят препинателните знаци, как се отмерват паузите, как лицето говори дори когато устата мълчи.
В личния си живот Невена Коканова била неразривно свързана с големия български режисьор Любомир Шарланджиев, наричан още Шарлето. Когато се запознават, тя е на 17, още ученичка в Търговската гимназия. Търсят се лица за масовката на музикалната комедия „Две победи“, и така попадат на нея.
Той е буквално запленен: „Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!“, споделя Шарланджиев с колегата си Иван Андонов.
Съдбата й макар и бляскава, е и доста тъжна. „Самата тя бе едно скрито вълшебство“, казва за нея покойният кинокритик Георги Стоянов-Бигор.
В края на дните й ракът я принуждава да се усамоти в балкана - в с. Иглика, Габровско. Преди това влага всички сили в това да се бори с болестта, за да играе на сцената на столичния театър „Възраждане“ и в Сатиричния театър. Нейна най-близка приятелка е била голямата Стоянка Мутафова, която и до днес се просълзява, когато стане реч за нея. „С Невена бяхме една кръвна група, но тя беше много по-мъдра от мен, много по-мъдра.“, казва българската актриса за Коканова.
Всички близки на Невена твърдят, че не е била суетна, въпреки красотата и изключителната си фотогеничност.
Журналистът Георги Тошев пише две биографични книги за актрисата: „Невена Коканова. Коя съм аз“ и „Години любов. Невена Коканова.“, а през 2018 година излиза и филм „Невена Коканова. Пътуване“.
Георги Тошев споделя:
„Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана. Жена и актриса. Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите. В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя. Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си. Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.“ .
Иванка - приятел, съгражданин и верен почитател:
„Невена беше страст. Зърнеш ли я на улицата виждаш пламъка горящ в нея,но качеше ли се на сцена-пожар. Невена беше звезда от световна класа и огън в тъмнината.“
Друг наш съгражданин Николай Табаков продава ръчно изработени от него лампи, които продава в столицата и околноста, а на 31 март и в Лондон. Със събраните средства ще бъде построен паментик на Невена Коканова в родния ѝ град Дупница. Театърът в града също носи нейното име.
Невена Коканова, първата дама на българското кино. Невена Коканова - „огън в тъмнината“.
Материалът е изготвен от Дара Върбанова, ученичка в СУ "Христо Ботев", гр. Дупница, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
Снимка: Wikipedia
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца