Миналото е прозорец към бъдещето, казва Рьорих, но само ако умеем да го осмислим. Имената на Ботев, Левски и Раковски веднага изплуват в съзнанието ни, щом стане въпрос за славна история. Но всъщност духовно извисените примери не свършват с ерата на горепосочените герои, защото български революционери е имало и след това.
В сложното време на миналия век, една голяма българска личност бе символ на българската духовност в световен мащаб. Името Николай Гяуров се откроява с особен блясък. Оперният певец е покорявал световните сцени една след друга. Въздействието му върху зрителите трудно би могло да се опише, но навярно в гласа му е имало нещо магично, което по особен начин е пленявало сърцата на световната публика. Бляскавата му кариера води началото си от 1955 г., когато българинът печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Присъствието му на сцената обаче не се изчерпва само с операта, която изпълнява, той е още актьор и музикант. Следващият му триумф е година по-късно на родна земя - прави дебюта си в Софийската народна опера като Дон Базилио в „Севилският бръснар” на Джоакино Росини. И може би най-емблематичната част е заминаването му за Милано през 1960 г., за да участва в постановката на „Борис Годунов” в театъра „Ла Скала”. Миланската скала е големият център на световната оперна култура и е призвание за всеки един певец, диригент и слушател, имал възможността да се докосне до този храм на изкуството. От този момент нататък Николай Гяуров се превръща за дълго в постоянен водещ бас на театъра. Постиженията му са успехи, които оперната история не помни, а и за в бъдеще едва ли ще има оперен певец, който да пее в Миланската Скала в продължение на почти 40 години.
Но откъде всъщност тръгва пътят на това момче, погалено от Бога? Николай Гяуров до определен момент от живота си е просто момчето от Велинград, откъдето всъщност съм и аз. И може би не е случайно, че точно тук, в митичните Родопи, се ражда момче с уникален глас, защото няма как нашият роден край да не ражда личности, наследили магията на Орфей. Често пъти ранните и детски години на големите таланти остават зад кулисите на блясъка и славата, но тази част от живота е не по-малко важна, защото именно тогава се формира личността и нейния мироглед. Николай Гяуров не е само голямата кариера, славата, почестите и цветята. Преди всичко той е борец, мислител и творец.
Николай е роден на 13.09.1929 г., а през тази година 13 септември се пада в петък. В литературата много често говорим за символика, но не мислите ли, че тя съществува и в реалността? Може би рождената дата има пръст в неговата съдба, защото не е никак обикновена. Сякаш някакво предопределение се намесва още от люлката му.
Всеки път щом се прибирам от училище няма как да не се сетя за Николай Гяуров, защото минавам точно през къщата и махалата, в която е отраснал той. Днешният квартал на Велинград - Лъджене, а тогава само село, е място за което Гяуров до последно пази най-мили спомени. И както повечето големи таланти, момчето от Родопите не прави изключени, живее в доста бедно семейство. Въпреки финансовия си недоимък, Георги Гяуров и Мария Георгиева се стараят двете им деца Николай и по-големият му брат Костадин да живеят нормално. Семейство Гяурови всъщност са живеели в една стая в черквата. Мястото, откъдето започва животът на бъдещата звезда е свято и именно черковните песни, на които малкият Николай е ежедневен слушател, запалват искрата на гения, който по-късно се разгорява в пламъци. Съседи на семейството са разказвали, че макар и в бедна обстановка, домът на Гяурови винаги бил чист, всичко в малката стаичка било постлано в бяло. Това може би обяснява защо в живота си Гяуров толкова много обича да носи дрехи в бяло и светло - риза, панталон, спортни обувки, жилетка, шал… А не е ли именно бялото символ на доброто?
Николай приличал досущ на майка си. Красивата му външност е неоспорима- висок, хубав човек, със светли очи и приятен глас. Интересен и забавен факт за външността му е, че приятелите му го наричали „Жульо”, защото е ял много, а все си е бил слаб и строен. Много хора, имали възможността да го познават, твърдят, че е бил рядък екземпляр по мъжка красота.
Като дете Гяуров е имал разнообразни интереси. Проявявал е интерес към футбола, риболова, театралните представления, та дори и в училище е поддържал отличен успех. По-късно негови приятели разказват как за всяка идея сред връстниците си, той бил инициаторът, във всяка постановка той е играел главната роля. В детската градина госпожата всеки ден избирала най-прилежния и най-добрия по хигиена сред децата, за да означи с картинка на табло какво е времето през деня. В случай, че Николай не бъде избран, цял ден скърбял. Тези твърдения доказват лидерския му нрав още от ранна възраст, все пак такъв не ставаш, такъв се раждаш. Явно Николай Гяуров е бил роден, за да бъде първи! Една от мислите на твореца е „Стръмен е пътят на съвършенството, а съвършенството - това беше винаги и е висша цел в моя живот.”. Още от дете певецът е преследвал върха.
Но животът му невинаги е бил розов. Докато е юноша е имало период, в който родителите му, счетени от властта за опасни, принудително са заселвани на различни места в страната. Брат му е бил партизанин, майка му и баща му са били интернирани, а той е живеел у съседите в махалата. Години наред, Николай се мести от една съседска къща в друга. Съседите го приемали с топлина, но това не променяло болката, която изпитвал и бедността, на която бил подложен. Въпреки душевната празнота, юношата е успял да се съхрани. Не се е отказал от мечтите си, продължавал е да пее,свири и играе. Този труден период в такава крехка възраст, не е успял да пречупи духа му, което показва силата на неговия характер. Въпреки болката, даровитото момче е продължило да развива заложбите си. Малкият музикант е успял да преодолее суровия удар, който му поднесла съдбата и кой да предположи, че след години именно той ще бъде бас номер едно? Възхищавам се на тази негова борбеност, защото без нея, талантът му щеше да бъде ликвидиран още в зародиш. Волята, дисциплината и здравият разум са едни от качествата на неговия характер, без които той едва ли щеше да покори световната сцена.
Всъщност обаче, наследникът на Орфей се е отличавал и с особена чувствителност. Като малък толкова лесно се е разстройвал, че съседите с основание го наричали „плачливото дете”, което е ярък пример за това негово качество. Съпругата му, Мирела Френи, също разказва за неговата прекалена чувствителност. Според оперната певица и най-дребните неща са ранявали дълбоко душата му.
Тръгнал от сърцето на Родопите, Николай Гяуров успява да обиколи цял свят и във всеки земен кът оставя от магията на своя глас. По-голямата част от живота му е била сцени, театри, летища, гари и автогари, ала е имало нещо, което го е съпътствало винаги- мисълта за родината. Гяуров е носел България и Велинград в сърцето си. Оперният певец се е възползвал от всеки удобен момент, за да посети родното място. Щом се върнел на родна земя, не пропускал да черпи вдъхновение и от планините, и от лесовете, и от плодните градини, и от тихото, плитко море, както той сам описва. Родолюбието му не било тайна за никого. В свои интервюта, певецът твърди, че дължи всичко на майка България, защото това че е българин му е дало специални крила. Мисълта за родината не е напускала съзнанието му, а той е прославял страната ни неведнъж. По славния си път Гяуров със сигурност е успял да зарази всеки със славянската си душа. Той има достойно място в пантеона на българската народна памет и с право го наричат „посланик на българската култура” по света. С таланта си той успява да разкаже на света за нашата малка страна, което само по себе си е много и предизвиква чувство на гордост и благодарност у нас.
Николай Гяуров е пример и вдъхновение за добро. Той е личност, която ни показва, че пътят към постигането на мечтите невинаги е лесен и често пъти е дълъг, но с непоклатим дух, целеустременост и любов ще успеем. Оперният певец е освен творчески гений, и гений в живота. Възхищавам се най-много на неговия характер. Щом чуя името Николай Гяуров се сещам за три неща- любов, борбеност и родолюбие, защото реално те са в основата на неговия успех. Николай Гяуров си отива от този свят през далечната 2004 г. в италианския град Модена, но аз съм сигурна, че духът му още броди на мястото, откъдето е започнало всичко, а то е само на няколко улици от моето училище.
Източници на информация: „Николай Гяуров - Момчето от Велинград”, Михаил Алексиев; Интервюта с Николай Гяуров; Уикипедия
Материалът е изготвен Моника Алендарова, ученичка в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велинград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
