Г-н Първан Милчев е дългогодишен пенсиониран учител, дал четиридесет години от своя живот на учителската професия. Освен с педагогиката, той се занимава с писане на разкази и други литературни жанрове, като продължава да твори и днес.
Въпреки факта, че г-н Милчев е почти на осемдесет години, в него се вижда жизненост като за човек двадесет години по-млад. В неговите очи, все още гори пламък. Пламък, който показва мъдростта обединена с жажда за предаване на знания и капка шеговитост. Неговите маниери и походка, държанието му, напомнят за онези тайнствени и същевревременно точни и мъдри персонажи, представени в някой добър разказ или роман.
Родом, г-н Първан Милчев е от село Бракьовци. Роден е на 13 ноември 1938 г. и е отраснал в многодетно селско семейство. Прогимназия завършва в родното си село. Още по време на този етап, проличава неговият талант към писането, когато учителката му по литература, предвещава, че ще стане писател, след като проверява негово свободно съчинение. Той така и не се реализира като такъв, но въпреки това нещо отвътре винаги го е карало да пише.
Завършва средното си образование в тогавашната Народна смесена гимназия „Дичо Петров“ в град Своге през 1956 г. Продължава своето образование в Учителския институт „Владимир Илич Ленин“ в град София, където завършва през 1958 г. със специалност български език и литература и френски език. През 1967 г. завършва и Софийския университет „Климент Охридски“ , където специализира българска филология.
Като гимназиален учител работи от 1968 г. Преподава в селата Гинци, Бракьовци и Говедарци. От 1972 г. започва работа в СПУ „Проф. д-р Асен Златаров“ град Годеч. Пенсионира се през 2000 г.
Г-н Милчев публикува свои произведения от началото на 70-те на миналия век. Започва с очерци, които помества във вестник „Софийска правда“ и продължава с разкази, които публикува в списание „Жената днес“, „Семейство и училище“, „Трудово дело“, „Кооперативно село“ и други. Пише и пет тома на машина, които подвързва като дипломни работи, за да удовлетвори творческите си стремежи. В процес на подготовка е и шестият том, който съдържа разкази, пътеписи и хумористични творби. Сюжетите на литературните му произведения са най-разнообразни.
Поради липса на средства, не може да издаде дори един том, но споделя, че и написаното до тук го прави щастлив. Получавал е хонорари, които са го радвали преди, но в днешно време се изискват доста средства, за да отпечаташ книга.
Първан Милчев е бил студент и близък приятел на проф. Александър Милев, който превежда много поеми от латински на български, сред които е и „Илиада“ от Омир. Г-н Милчев е бил свидетел на усилената работа на професора над превода на едно от най-старите и значими произведения. Обикновената връзка между професор и студент, прераства в приятелство, което продължава дълги години и доказателство за това са писмата, които си пишели, като засягали теми за любов, деца, пътувания и други лични взаимоотношения. По покана на Милчев, Александър Милев, родом от Годеч, идва в града, за да изнесе беседа пред учениците на годечкия учител. За професора и спомените си от него, Първан Милчев е написал цял разказ – „Професор Александър Милев“.
Смятам, че г-н Милчев е недооценен от съвременниците автор, чиито произведения остават на заден план. Почти съм сигурен, че някой ден те ще бъдат оценени, защото от малкото му разкази които съм прочел, аз останах безмълвен. В тях той съхранява историята на Годеч и околностите му.
Днес и двамата сина на Милчев, Кирил и Методий, следват стъпките на баща си и са завършили висшите си образования със специалности свързани с българския език и литература, като Кирил е доцент преподаващ в Италия.
Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в 9 клас на СУ "Проф. д-р Асен Златаров", град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.