Българското читалище още от Възраждането е една изцяло самобитна проява на народа и неговата силна жажда за просветление и духовно развитие. Читалищата са най-ревностната институция, пазител на нашата култура, традиции и памет, която е еднакво близка до сърцата както на най-малките, така и на най-възрастните. Всички хора, които решават да изпълнят това средище с енергия го правят от любов по родното и чиста добрина!
Инициативата за създаване на челопешко читалище е на 22-годишния учител в столичното Второ държавно училище - Славчо Вълков. Славчо Вълков е бедно, но ученолюбиво момче. Заминава да учи в София, но не спира да милее за родния дом - Челопеч. Връщайки се наскоро завършил пълния курс на софийската педагогическа гимназия, наблюдавайки читалищната дейност, която вече кипи в Пирдоп, Златица, Мирково и Радославово, истински желае и осъзнава нуждата от подобна институция за челопечени. След дни, изпълнени с разговори и агитация, той среща подкрепата на няколко от своите съграждани. На 22 април 1901 г. се провежда учредителната сбирка и се създава първия протокол на читалище „Труд и постоянство“. Преди да бъде положено началото, Славчо Вълков изнася реч за ползите от читалището и неговата връзка с културата и знанието. Неговият талант да говори пред хора успява да убеди всички и те решават да се създаде читалище, което на първо време да е със седалище в София. За председател е избран Филип Теповичаров, а за деловодител - Славчо Вълков. Името „Труд и постоянство“ е утвърдено. Със започване на читалищната дейност, Славчо се захваща да пише писма до различни хора и институции за финансова подкрепа. В този период той посещава постоянно родното си село, не е просто деловодител, а и главният двигател на тепърва задвижващата се машина. След време се взима решение за преместване на дейността на читалището в Челопеч. За председател там е избран Никола Стоянов, а за деловодител - Стоян Стайковски. Така читалището се оказва с двойно ръководство, което му пречело, но и помагало за неговото развитие. Все пак се решава да се избере ново и легитимно настоятелство, а това в София да бъде наречено „поднастоятелство“.
От есента на 1903 г. в Челопеч се открива място за учител и Славчо Вълков е назначен на длъжността, което му дава още по-голямо поле за духовна изява. Той се заема с популяризиране на читалището и записване на нови членове. С пристигането си деловодителят носи и всички книги, които са събрани до момента в библиотеката. Поставя се началото на театралната дейност, изнасят се беседи по интригуващи и актуални теми. Създава се певческа формация и духов оркестър. Ролята на читалище „Труд и постоянство“ става все по - значима за селото, а членовете му непрекъснато се увеличават. В средата на 20 - те години на XX век в с. Челопеч все повече се дискутира въпроса за изграждане на читалищен дом. За място на голямата и представителна сграда е определен терен, източно от центъра, граничещ и с главния път София - Бургас.
Славчо Вълков се среща с известния копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев, който предлага финансова подкрепа за читалището ако името му бъде сменено с неговото. Деловодителят споделя с останалите настоятели и предложението е отказано с думите: „Тъй като девизът „Труд и постоянство“ е по - ценен от името на който и да е човек, не може да се промени“. Това показва с какво уважение и колко ревностно хората пазели своето читалище и развиващата се дейност в него.
Отново по идея на Славчо се заговаря за разширение на сградата и залите в нея. Намеренията са за изграждане на постройка зад театралния салон, която да служи за библиотека, защото книгите ставали все повече и повече. Нужно било създаването на клуб, където да се провеждат срещи и изнасят речи пред населението. През 1956 г. новите помещения са завършени, но откриването им става с тъжна за челопечени обстановка. Славчо Вълков, основен двигател на многогодишната дейност и инициатор за създаване на читалището, умира. Поклонението пред неговата памет става в новата клубна зала, а хората с дълбока почит и уважение изпращат този неуморим и всеотдаен човек. Човек, който влага всичките си сили и енергия за успеха на делото и напредъка на родното си село.
Читалище „Труд и постоянство“ и до днес не спира да кипи от енергия и любов по родните традиции и култура, а тази година се навършват 120 години от неговото основаване. Запомнящи се дълго са тържествените вечери и чествания. Ние не забравяме за всички хора, оставили от своя вечен пламък в културата и миналото на нашето село и произнасяме с уважение имената им. Пример за това е и книгата „Кратка история на Челопеч“, която използвам за написването на този текст.
И както някога, двигатели на читалищната дейност в с. Челопеч сме ние младите. Черпейки сили от нашите предшественици, подкрепяни от по-възрастните, поддържаме пламъка жив! Годишно се организират множество празници, концерти и фестивали, а аз мога само да се гордея, че съм част от тях. Трепвам всеки път щом запея на нашата сцена в нашето читалище, вълнувам се само при мисълта, че ще изляза да танцувам и ще ме гледа моето село, усмихвам се щом чуя кукерския звън и видя как кукери дават сърцето и душата си за кънтенето на звънците. Точно това чувство за принадлежност, което ми дава читалището никога не бих заменила и смятам, че това е едно от малкото места, които обединяват малки и големи, а емоцията е несравнима. В далечната 1901 г. може би точно това са целели да постигнат Славчо Вълков и неговите съвременници - едно обичано, обединяващо място, което всеки да успее да нарече родно. Наблюдавайки цялата енергия в читалищната дейност и чувствайки огромна обич и уважение мисля, че са постигнали своята цел!
Снимка: личен архив
Източник: „Кратка история на Челопеч“
 Активният гражданин не чака, а създава доброто! |
Материалът е изготвен от Кристиана Белова, ученичка в ЧПГЧО „Челопеч“, с. Челопеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
