Спортът във Враца предоставя възможности за развитие на хората и привличане на инвестиции

На пръв поглед, спортът се възприема като хоби или като занимание за деца и юноши. От години обаче той е индустрия и значим фактор от социалния живот на нацията, както и повод за национална гордост и единство.

В регион с икономически затруднения като Северозападния е логично предположението, че спортни дейности, изискващи сериозни инвестиции, няма как да бъдат развивани успешно. Някогашните призови места от олимпиади и световни първенства днес изглеждат непостижими, забелязва се спад в интереса към професионалния спорт. Въпреки това все още има действащи школи във Видин, Враца и Монтана, които излъчват шампиони на национално, европейско и световно ниво.

Проучвания в началните училища сочат, че над 70% от децата имат желание да спортуват. Във Враца има 39 школи, предлагащи обучение в отборни, индивидуални, бойни и развлекателни спортове – изборът е сравнително голям. Налице са няколко основни проблема. Първият е свързан с остарялата спортна база. Враца разполага с един от най-големите спортни комплекси, включващи построения през 1948 г. стадион „Христо Ботев“ с над 25 000 места, покрит и закрит басейн, тренировъчни игрища, три зали и картинг писта. Голяма част от тези съоръжения е строена през 70-те години на миналия век и към днешни дни те не са ремонтирани основно от близо 50 години. 

Това е фактор, затрудняващ желаещите да спортуват. Неподходящите условия включват липса на регулация на температурата според сезона, прокапали тавани, счупени прозорци, повредена подова настилка. Допълнителни удобства като съблекални, душове и тоалетни също не са налични, а тренировъчни уреди се набавят благодарение на спонсорството на хора с частен бизнес, чиито деца имат интерес към определен спортен клуб, т.е. те са резултат от гражданска самоинициатива. Това е състоянието на волейболната зала, доскоро на лекоатлетическата, на зала „Вестител“, където се тренира борба, на закрития плувен басейн, а баскетболните клубове тренират в залата на ПГТР, която е без отопление. Затова всички официални спортни срещи се провеждат във физкултурния салон на ППМГ „Акад. Иван Ценов“, където условията са добри, има трибуни и две игрища, подходящи за волейбол, баскетбол и хандбал.

В последното десетилетие се работи за подобряване състоянието на залите от и извън спортния комплекс „Христо Ботев“. През 2015 бе направен основен ремонт на стадиона, а в момента се строи нов сектор на трибуните. Зала „Вестител“ е спечила финансиране по проект „Красива България“ и предстои да бъде ремонтирана. Завърши и частичният ремонт на закрития плувен басейн, а лекоатлетическата зала, която беше в най-лошо състояние, бе изцяло обновена през 2017 г. За реконструкция на волейболната зала са отпуснати 1 200 000 лв. от Министерския съвет, но все още не е приключила процедурата по избор на изпълнител. От две години насам се събират подписки и се готвят проекти за нова мултифункционална зала на три етажа с капацитет 2000 зрители, подходяща не само за състезания по волейбол, баскетбол, хандбал, тежка атлетика, тенис, борба, бокс, художествена гимнастика, но и за концерти, изложби, конференции. Съоръжението ще възлезе на стойност между 5 и 8 млн. лева и все още се търси дофинансиране от европейски проекти или държавна и инвеститорска помощ. Враца е единственият областен град без такава зала, но развитие в тази посока има и общината и държавата откликват на нуждите на врачанските спортисти.

Спортната база, разбира се, е от значение, но най-голяма роля в развитието на отбор или на спортист играе неговият треньор. Вторият голям проблем във Враца е, че няма млади треньори, а повечето са в предпенсионна и пенсионна възръст. За илюстриране на разликите между млади и възрастни наставници ще се позова на резултати от срещите в два поредни сезона на Държавното първенство по волейбол между съставите в девойки младша възраст (9. – 10. клас) на „Ботев“ Враца и „Бдин-Вида“ Видин. През 2015 г. „Ботев“ побеждава „Бдин-Вида“ във всеки два от три мача, когато и при двата отбора треньорите са възрастни. През 2016 г. обаче „Бдин-Вида“ се сдобива с млад треньор, променя начина и техниката на игра и побеждава „Ботев“ в три от четири срещи, достигайки до републиканския етап на Държавното първенство.

Спортът изисква постоянство, воля и дисциплина и именно тук се поражда следващият проблем – мотивацията за тренировки. Статистиката сочи, че всеки 8-и от 10 юноши се отказва, когато е на 16 години, 30% от младежите въобще не са тренирали нищо, което е тревожно голям дял на фона на близкото минало, когато единствено хора със здравословни проблеми не са спортували. Повече от 50% от младежите избират фитнеса с цел бодибилдинг, което обяснява и увеличилия се процент инвестиции във фитнес зали във Враца. За съжаление, това се оказва неуспешна алтернатива на спорта в неговите психологически и духовни измерения, изразени в личностното израстване, осъзнаване, каляване на волята, създаване на дисциплина, отборен и състезателен дух, приемане както на победата, така и на загубата. Все пак във Враца се предлагат и спортове за удоволствие, които нямат състезателен характер, като зумба и кангоджъмпс, подходящи и полезни за хора на всякаква възраст. Частните бойни школи по бокс, кикбокс, ММА, теакуон-до, карате, айкидо също набират популярност и са предпочитани поради практическите умения и възпитанието в духа на източните бойни изкуства.

Спортните успехи са значими за привличането на младежи в клубовете. Забелязва се тенденция всеки град да развива един спорт, който да е конкурентен на национално и европейско ниво. В Монтана това е мъжкият волейбол, във Видин мъжкият баскетбол и волейболът за девойки, малък град като Ботевград е известен с баскетболния отбор „Балкан“, който е основен съперник за купата от Националната баскетболна лига всяка година. Всички тези успехи утвърждават качествени школи и концентрират интереса на жителите около един спорт, привличат играчи от други населени места. Врачанските спортни успехи в момента са разностранни, въпреки че в близкото минало общината бе набеждавана, че инвестира основно в мъжкия футболен отбор, който едва от този сезон играе в Първа лига. В ежегодния конкурс „Спортист на годината“ във Враца през 2018 г. 20% от номинираните, както и големият победител – световен вицешампион, бяха борци. Призови места заеха и лекоатлети, тенисисти, стрелци, също и спортисти от клубовете по ММА, кикбокс и водна топка.

Спортните занимания в училище са ограничени в рамките на часовете по физическо и допълнителните часове модул, които са определяни като неползотворни и излишни от 90% от учителите и учениците. Спортната база също не е добра. Едва 25% от училищата във Враца имат физкултурни салони с подходящи размери. Тази година започна строежът на спортна зала в двора на СУ „Христо Ботев“ с капацитет на трибуните 346 броя посетители и две игрища. Във Враца се организират турнири за ученически отбори извън Държавното първенство като този за купа „Ротари“, включващ състезания по волейбол, баскетбол, футбол и лека атлетика, а за любителите на бойни спортове се провежда Панорама на източните бойни изкуства всяка година.

Както става ясно, спортът никак не е маловажен за развитието на региона. Той е възможност за привличане на хора и е инвестиция в бъдещето. Въпреки демографската обстановка и всички останали трудности, които срещат спортистите и треньорите от Враца, успехите са факт, а общината и държавата се намесват все по-осезаемо, което става повод за по-голям интерес към врачанските спортни школи, а призовите места не изглеждат толкова непостижими.

Материалът е изготвен от Елина Алипиева, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх”, гр. Враца, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"